Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

31

През останалите няколко минути от часа, Сокджин гледаше сивото и намръщено небе.

- Ще вали. - прошепна тихичко на себе си. - Добре, че се сетих да си взема чадър.

Звънецът го изкара от транса, в който беше попаднал. Розовокосото момче събра възможно най-бързо нещата си и излезе от класната стая.

Отнеха му точно пет минути, за да излезе от сградата, но бяха достатъчни, за да завали. Сокджин насочи погледа си отново към небето и изцъка с език, след което започна да слиза бавно по стълбите, ровейки в чантата си за чадър.

Сокджин се блъсна в нечий гръб, което го накара да се олюлее.

- Съжалявам. - извини се Джин, но след като видя човека, в който се бе блъснал, гримаса, представляваща смесица от учудване и любопитство се лепна на лицето му. - Намджун? Какво правиш още тук? Обикновено драсваш на секундата.

По - високото момче се обърна към розовата главица.

- Ами, нямам чадър. Затова ще седя тук, докато дъжда спре. - обясни момчето и пак се загледа във времето навън.

Джин прехапа устна. Не можеше да го остави така. Все пак, бяха приятели и наскоро, дори доста се сближиха.

- Ела с мен. - започна розовокоското. - Имам чадър, който не е малък. Ще те пазя с него и след това ще останем у дома.

- Няма ли как да ме придружиш до нас? - погледна го с умолителна усмивка.

- Джуни, дома ти е по - далеч от моя. Не ми се връща после. Или приемаш, или оставаш на студа.

- Добре, добре. Идвам. - измрънка Джун и тръгна с момчето, като двамата се криеха под чадъра на Сокджин.

***

Щом стигнаха дома на розовата глава, въпросното момче извади ключовете си и отключи входната врата. Покани приятеля си да влезе вътре.

Двамата свалиха леко мокрите си якета и ги закачиха на закачалката. Джин след това остави чадъра да съхне в банята.

Тъй като не бяха обядвали в училище, по - ниското момче, прецени че ще е добре да приготви малък обяд. Направи една бърза салата и сложи от хапването от последната вечеря, което беше ориз с малко пиле.

Сервира и се започна с обяда, който протече в неловка тишина. Момчетата не знаеха, какво да си кажат.

Когато приключиха с пълненето на коремчетата им, двамата почистиха и се отправиха към стаята на Сокджин.

Влязоха в малкото розово помещение. Джин се настани на леглото, а Джун на пода, като подпря гърба си на гардероба.

Русото момче, забеляза една малка топка и се усмихна.

Подхвърли я към другото момче.

Джин погледна към малката играчка и схвана намека на русия младеж, затова в отговор му върна топката.

Така двамата си играеха известно време, докато дъжда не се засили, превръщайки се в буря.

По небето се разнесоха светкавици и гръмотевици, привличайки вниманието и на двамата ни герои.

Намджун се изправи и седна на леглото, за да може по - добре да гледа времето през прозореца. Той обичаше такова време.

Но от друга страна, Сокджин го мразеше. Момчето имаше огромен страх от бурите.

При поредния гръм, розовата главица се сви от страх.

- Уха, това беше силничко! - засмя се леко Джун, без да забележи свитото до него момче.

Още един гръм и Джин не издържа. Момчето прегърна силно русокоското.

- Джине, какво правиш? - започна да прави опити, с които да го избута. - Лично пространство, моля! - но и така не успя да го избута.

Поредният гръм се разнесе, докарвайки още трепет в тялото на малчото.

Джун, свърза две и две, разбирайки, че приятеля му има страх от този вид време.

Стана му леко жал и отвърна на прегръдката. Започна да гали главата на момчето и да му говори успокоителни думи.

В стаята настъпи тишина. Единствено се чуваше дъжда и неговите другари в днешната прогноза.

Тази приятна атмосфера, накара Намджун, да се почувства странно.

Стана му топло и сърцето му заби, малко по - силно от преди.

Бавно се отдели от Джин и се изправи.

- Какво става? - попита объркано Джин.

- Ще се прибирам.

- Но, защо? Не може ли да останеш с мен до края на бурята?

- Не, съжалявам. Сетих се, че имам сестричка, която сигурно се е прибрала мокра и гладна. Ще е добре да я видя, как е. - въздъхна Ким.

- Но...

- Ти ли ще ме изпратиш или просто да си тръгна сам?

- Идвам.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻