Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

32

Намджун цяла вечер се бе въртял в леглото си. Мислеше си за Джин и за това как може би от страх се бе свил изпод завивките, стиснал очите си.

Русокосият успя да поспи, но не беше кой знае колко много. Събуди се рано, което бе неприсъщо за него, имайки предвид и това, че бе събота.

Гризеше го съвестта. И то твърде много. Именно затова час по-късно, Намджун се намираше отново пред дома на Сокджин с торбичка мъфини в ръце. Това бе начинът му да се извини.

Джун позвъня на звънеца, съжалявайки миг след това за решението си. Ами ако Джин спеше? Може би не трябваше да бъде толкова нетактичен и трябваше поне да почака да стане обяд.

Мислите му обаче се изпариха, когато изглеждащият като труп Сокджин се показа на вратата.

- Господи, какво ти е? - Сокджин посочи все още чакащото момче на входната врата.

- На теб какво ти е? - попита от своя страна Намджун, едва сдържайки смеха си. - Да не би пак да си гледал драми?

- Не. - отвърна сухо момчето с розовата коса. - За твое сведение бях в гардероба си, гушнал дрехите на закачалките, молейки се гръмотевиците да ме пощадят. - Джин бе скръстил ръце пред гърдите си, като Намджун чак в този цупещ се момент за розовокосото момче успя да го огледа от глава до пети.

Беше облечен в друга нощница. Пастелни цветове. Преобладаващи бяха син и розов. Мотивите на рибки, които по незнайна за Джун причина караха Сокджин да изглежда още по-сладко и едновременно с това нелепо, бяха избродирани върху нежния плат.

- Зяпаш ме. - обвини Джин, избягвайки объркания поглед на Намджун.

- Не те зяпам. - възмути се русокосото момче. - Просто обличай неща, които не се набиват чак толкова на око.

- Спри да философстваш и просто влизай. - розовокосото момче хвана ръката на Намджун и го задърпа към стаята си.

Щом изкачиха стъпалата до втория етаж, където се намираха стаята на Юна и тази на Джин, розовокосата главица се протегна сънено, прозявайки се.

- Ще ме глътнеш, Джине. - изхили се дебилски Намджун.

- Млъквай и влизай. - в гласа на Джин можеше да се усети леко раздразнение.

Двете момчета влязоха в стаята на Сокджин без да подозират, че сестра му Юна, ги бе наблюдавала през процепа на отворената врата на стаята си.

- Тук... с тези двамата има нещо, но да видим. - нацупи сладко устни Юна, връщайки се към сортирането на препълнения си гардероб.

***

- Чакай, кога успя?! - Намджун повиши една две октави, гледайки ококорено Сокджин, който бе напъхал две от кексчетата в устата си.

- Каба, це цепис. - изфъфли с пълна уста розовокосото момче.

- Ил. - Джун потръпна, след което изчака момчето до него да изяде и двете кексчета, подавайки му айс кафе в картонена чаша. - Ето ти кафе. Ще си малко по-енергичен.

- Не пия кафе. - каза единствено Джин, заглеждайки се в една точка в отсрещната стена.

- Хей... - поде Джун - ..искам отново да се извиня, че те оставих да се бориш сам със страха си вчера.

- Няма нищо. - започна да чопли с пръстчета мъфина си розовокосият младеж. - Но ако трябва да бъда честен.. наистина ми се иска този мой страх да изчезне.

- А може би е възможно. - думите на Джун привлякоха вниманието на момчето с розовата коса.

- И как ще стане? - попита Сокджин, повдигнал вежда.

- Нека помогнем взаимно един на друг да превъзмогнем страховете си. Аз ще ти помогна да забравиш за гръмотевиците и да не се страхуваш от тях, а ти ще ми помогнеш да се върна към предишната си версия и да хвана черпака отново.

Сокджин обмисли предложението на русокосото момче до него и кимна.

- Сделка? - попита Джун, за да бъде сигурен.

- Сделка. - потвърди Сокджин.

Намджун се излегна на леглото на Сокджин, затваряйки за момент очи, спокоен, че Джин му бе простил. Лек гъдел накара русокосият да погледне към момчето, играещо тетрис до него.

- Джине, престани да ме гъделичкаш.

- Аз не правя нищо, Джуне. - измрънка момчето с розовата коса. - Не ме разсейвай. Играя.

- Между другото.. - Намджун преглътна шумно - .. какво се случи със змията от онзи ден?

Въпросът на Джун накара Сокджин да изтърве телефона в скута си, прекъсвайки играта си на тетрис.

- Ами.. при мен е. Сестра ми няма достатъчно място в стаята си и ме помоли да я взема в своята стая. - зашикалкави Сокджин. - А защо попита?

Намджун скорострелно се изправи в седнало положение, виждайки змията, увита около крака си.

- Разкарай това нещо от мен! - Намджун затръска крака си, карайки Сокджин да се залее от смях.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻