Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

37

Входната врата на дома на семейство Ким се отвори, като през прага преминаха Джин и Юна.

Младите тийнейджъри, тъкмо бяха свършили училище.

В днесшния ден, госпожицата Юна, беше преценила, че е добре да отиде на училище, за да изкара още една оценка, за предметите, по които имаше по две. Все пак, беше Април месец и краят на годината наближаваше.

- Значи си изкарала, цели четири шестици за деня? - попита невярващо розовокоското.

- О, да. Гордея се със себе си. - каза въодушевено момичето.

- Добре дошли, деца мои. - дама на четиридесет години се появи от кухнята.

- Майко? - попита Юна. - Днес си се прибрала рано.

- Точно така. - отговори жената. - Но, не очаквах да заваря дъщеря си облечена по този начин.

Госпожа Ким огледа момичето от глава до пети, правейки леко погнусена физиономия на късите й панталонки и изрязания й кроп топ. Както и на косата на момичето, която бе руса и с лилави кичури направени с шампоан с оцветители.

- Няма нищо лошо, в това което съм облякла.

Жената въздъхна.

- Юна, колко пъти трябва да ти казвам, че дама като теб трябва да се облича с изящни дрехи.

Джин просто ги подмина и се качи в стаята си. Беше изморен от целия ден в училище. Имаше два теста и изпитване, които го изцедиха. Не му беше до скандалите на мащехата му.

Момчето легна за момент, но след това се сети, че трябва да
слезе за обяд.

Ким се преоблече в по-удобни дрехи, като след това излезе от стаята си, отправяйки се към първия етаж.

Къщата ухаеше приятно. След тежкия си ден, Сокджин копнееше за нещо вкусно. И кой знаеше? Може би денят му щеше да стане една идея по-приятен.

Джин, Юна и майка им насядаха около масата, като тийнейджърите започнаха да се хранят. Храната обаче приседна в гърлото на Джин, когато майка им отново подхвана темата.

- Не знам каква е тази мода с тези крещящи цветове на косите и тези широки, прекалено къси дрехи. Една дама трябва да е с прибрана нормална коса и с дрехи по нея, но такива, които да не показват плът.

Юна завъртя очи при думите на госпожа Ким.

- Майко...

- А брат ти.. той е същият като теб. Необуздано дете с розова коса. Да не е момиче, че да е с розова коса. - продължи мащехата на Джин. - Момчетата трябва да са с тъмни коси. Не с ро-

Госпожа Ким бе прекъсната от Джин, който бе ударил с вилицата си по масата.

- Достатъчно, майко. Не мисля, че трябва да гледаш стила ни на обличане или като цяло това, как изглеждаме. Знам, че искаш да сме като останалите деца на бизнесмени, но просто ще се наложи да приемеш, че ние сме различни. Искаме да изживеем тийнейджърските си години, забавлявайки се възможно най-много. Един ден, когато ни се наложи да застанем начело на компанията, ние също ще се обличаме като теб със стил, но засега ние предпочитаме да експериментираме с телата, косите, дрехите и всичко, дадено ни на света. Ако обичаш, не повдигай темата повече.

И Юна, и майка й гледаха безмълвни розовокосия младеж. Майката беше шокирана, а Юна.. доста приятно изненадана. Джин въздъхна. Бе се надявал на един хубав обяд, но явно всичко беше против него.

Момчето с бонбонената коса се изправи, покланяйки се леко.

- Аз се нахраних. Извинете ме. - Сокджин бързо изкачи стълбите до стаята си, като щом влезе, се просна на мекото легло.

Нуждаеше се от някого. Именно поради тази причина реши да пише на Намджун. Само че този път от неговия телефон.

Джин:
Хей.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻