Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

12

Звънецът зазвъня оповестявайки, че голямото междучасие за всички започва. Джин и групичката на Намджун, излязоха заедно и седнаха на една голяма пейка в задния двор на училището.

Щом се настаниха, Джун извади няколко банкноти пари, от джоба на дънките си.

- Момчета... - обърна се към Хосок и Юнги. -...днес е ваш ред да купувате закуска.

- Добре. - Юнги се изправи и взе парите на Джун и Джин, като се постара да запомни поръчките им, след това с Чонг закрачиха по пътя водещ към близкия магазин.

- Джин... - заговори Намджун, като се почеса нервно зад врата си. -...ще се извиниш ли на сестра си от мое име? Просто вчера не бях в най - трезвото си състояние и се държах, като идиот.

- О... - Сокджин замлъкна за момент. - Ще ѝ предам, не се тревожи. Сигурен съм, че не ти се сърди.

Джин донякъде се чувстваше виновен, защото бе отрязал наистина грубо Намджун на сутринта, оставяйки го на сийн.

- Благодаря ти. - кимна с глава Джун. - Обаче, може ли да те питам нещо?

Джин погледна с изненада момчето до себе си, като след това кимна с глава.

- Разбира се, че може. Питай.

- Ами, откакто Хосок, каза това, че със сестра ти, не си приличате...започнах да се чудя, защо е всъщност така? Има ли причина? - повдигна вежди.

Джин очакваше някой рано или късно да му зададе този въпрос, а и не бе първия път, в който му се налагаше да отговаря на него, затова момчето просто въздъхна тихо и започна разказа си.

- Майка ми почина от рак, когато бях все още малък. Виждах как баща ми се разпада заради съжаления. Но той отново откри любовта в лицето на друга жена. Сключиха брак две години по-късно и тогава беше моментът, когато Юна се появи в живота ми.

Сокджин замълча за момент, след което продължи.

- От самото начало не се разбирахме, но постепенно ставахме все по-близки и по-близки. Сега тя е... единственият човек, способен истински да ме разбере, както и да ми помага в трудните за мен моменти.

Намджун слушаше, всяка една дума и я осмисляше добре.

- Какви трудни... - момчето беше прекъснато, защото приятелите им се върнаха.

- Върнахме се и носим храна. - заговори сладко Хосок. - Изпуснахме ли нещичко? - настаниха се на местата си.

- Не момчетата, всичко е наред. - каза с леко фалшива усмивка Намджун.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻