Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

66

След дълъг спор с мащехата на Джин и разменяне на доста вулгарни думи, розовокоското беше свободно да си събере багажа и да се изнесе.

Щом се премести в апартамента на Джун и сестра му, тримата заедно разопаковаха всичко и го подредиха, по начина по който Сокджин искаше, за да се чувства, като у дома си.

***

В един от горещите Юлски дни, Намджун, Джин, а също така Юнги и Хосок, се намираха в трапезарията на новозаформилото се семейство, като Джин кълцаше зеленчуци, за да може след това да ги задуши.

- Е? Как са нещата при вас? - попита Хосок със широка усмивка. - Как е работата, Намджун?

- При нас всичко е прекрасно. - Намджун също се усмихна. - А работата ми върви добре. Кой да повярва, че ще мога да бъда сервитьор.

- Ти? - изкиска се Юнги. - Сервитьор?

- Колко чаши... - изкикоти се тихо Хосок - .. колко чаши бяха принесени в жертва?

- Ако трябва да бъда честен.. в началото бях доста зле. Дори не знам как не ме уволниха. Но.. се уча да пазя баланс. А и заплащането е доста добро, макар че има клиенти, които от време на време ме притесняват с това, че ме заглеждат.

Ножът в ръцете на Сокджин бе шумно и рязко забит в дъската за рязане, привличайки погледите на всички в стаята.

- Заглеждат те, а? Къде казваш е това заведение? - попита Джин, с психопатска усмивка.

- Джине, успокой си розовия задник. Знаеш, че не ме интересува никой друг освен теб.

Миловидна усмивка се появи на лицето на Сокджин.

- Това е добре, защото в противен случай това в гащите ти ще бъде тази краставица. - с един замах, Джин разряза краставицата по дължина, като двете половини вяло паднаха от двете страни на ножа. Ах, тези негови хормони, проявяващи се от бременността.

- Ааами.. да. Предпочитам достойнството ми да е живо. Та.. до къде бях? Заплащането е наистина добро. Сестрата на Джин също ни помага с разходите. Спестявайки още няколко месеца, ще съумеем да се преместим в по-голямо жилище, което да е по джоба ни.

- Ако се нуждаете от нещо, винаги можете да се обърнете към нас за помощ. - вметна Хоби преди да се обърне към розовокосото момче. - Ами ти, Джин? Как върви с бременността?

- Всичко е наред. Ходя редовно на прегледи, Намджун ми помага наистина много и се грижи за мен. Всичко е прекрасно.

- Радваме се за вас. - казаха заедно в един глас Юнги и Хосок.

Това накара всички да се засмеят.

***

След точно девет месеца, на Намджун и Джин им се роди здраво и красиво момиченце. Ким Ели.

Край

------------------------------------------

Ще бъда лаконична. *бърше сълза* Не мога да повярвам, че тази история приключи. Не усетих как времето минава, докато с ангелчето творяхме. Това време беше бързо колкото падащите песачинки в пясъчния часовник.

Благодарна съм на angelwithdevilsmile a.k.a тъпото зайче, че ми позволи да бъда частичка от това творение.

Сега се оттеглям в покоите си в Ада. Довиждане на всички и до нови срещи. *пропълзява обратно в черупката си, плачейки водопадите на Ниагара* - TheBabeJustice 🌻

***

Аз пък ще кажа, че като за първи път, в това да правя общ проект с някого в уатпад, останах доста доволна от резултата. И наистина времето в писането на тази книга мина доста бързо, но въпреки това, беше запълнено с прекрасни моменти. Поне според мен историята направи приятелството ни с TheBabeJustice още по - силно от преди. Защото си позволихме да докоснем творческия/въображаемия свят на другата, което си е нещо голямо. Благодарна съм на Рибката, че ми помогна за тази история и съм благодарна и на читателите, че останаха до край с този фик. - ~angelwithdevilsmile~