In love with my teacher (Finished)

6.

Колкото и да търсех другата липсваща част от чашата не успях да я намеря, накрая я прибрах в една кутия и реших да изляза малко на разходка. До блока ни имаше градинка, в която обичах да се разхождам често, взимах и котката с мен, бях близо до вкъщи и беше много красиво. Имаше една пейка и две люлки, всеки път когато ходех там сядах на люлките и си представях как някой ме люлее, или как сме седнали и сме се прегърнали, сега единствения с когото се прегръщах беше Поничка. Обичах да преосмислям някои неща по няколко пъти, и точно в тази градинка можех да намеря спокойствието, от което се нуждаех. Обикновено не идваха хора, чувствах се като аутсайдер... карай де, седнах на студената пейка и усетих как минаха тръпки по цялото ми тяло от студенината на дървото. Котката ми се повъртя около краката ми, след това ме погледна жално и аз и се усмихнах и казах: Хайде просяк скачай!
Тя се качи и седна в скута ми, сви се на топка и започна да мърка, а аз я галех по меката козинка. Един мъж дойде и седна до мен на люлката (да поясня това са от люлките, където могат да седнат двама или трима). Аз се загледах в него, а той се усмихна и ме поздрави.
- Здрасти!
- Здравей! * усмихнах се и подадох ръка, за да се запознаем*
- Името ми е Макс, учим в едно училище* не спря да излага белите си зъби на показ
- Аз съм Маги, Макс? От кой клас си?
- 12, брат ми е учител по физика
- Оуу..Съжалявам, но не обичам физика* наведох глава, спомените започнаха да се връщат*
- Спокойно и аз не я харесвам. *взех футболната си топка и се изправих* Е аз ще тръгвам, може да се засечем и друг път! Имаш много готина котка, довиждане Маги!
- Да! Благодаря! Довиждане, Макс! * сякаш бях в транс сетих се за физика и веднага се опитах да разкарам спомените си и мислите си за нея, станах от люлката беше тъмно и студено, усещах как Поничка трепереше и на мен ми беше студено. Реших да се приберем, утре имам физика, уфф.... дано поне учителката да е добра. Влязох в апартамента и пуснах котката, тя естествено не пропусна да се отърка в прекрасния ми черен панталон, аз я подритнах по дупето, а тя ме изгледа злобно и изсъска...супер, вече и животните не ме харесват. Проснах се на дивана, но преди това си взех някаква храна, един Господ знае дали срока и не беше изтекъл, в тоя хладилник имаше храна от панти века. Като по чудо това, което ядях ставаше за ядене, не беше живо все още и имаше поносим мирис и вкус. Легнах пред телевизора и се наядох, после го нагласих да се изключи след 2 часа и заспах с "нетърпение" за утрешния ден.