In love with my teacher (Finished)

13.

Още с влизането през входната врата се чу едно голямо и силно туп. Затичах се към кухнята, като не обръщах внимание, че все още бях с обувки и минавах с голяма скорост през цялата къща. Влязох в стаята и видях моя котарак с още една котка, която явно беше влязла през прозореца, та тя беше женска и беше съборила стъкленият ми сервиз от баба. Проблема беше там, че котката се беше качила на високо и не можех да я сваля. Роуз ми подаде една метла и започнах да я побутвам, но тя само мяучеше и не искаше да слезе. След секунда някой звънна на вратата ми.
- Лиз!! Отиди да отвориш моля те! Заета съм!* провикнах се и се качих на един стол, за да сваля котката*
- Отиваммм! * запътих се към вратата, но когато отворих останах безмълвна* Здравейте господине!
- Здравей Лиз, случайно у вас да е дошла една улична превъзходна?
- Ами Маги се занимава с нея в момента, ваша ли е?
- Да! Съжалявам за неудобството!
- Моля ви! Всичко е наред! Заповядайте, влезте!* затворих вратата след него и не казах нищо. Роуз беше в другата стая, търсеше храна, с която да примамим котката*
- Лиз, Роузи намери ли храна за котето?*присегнах се да я хвана, но залитнах от стола, затворих очи и очаквах да усетя падането на пода, но се озовах в нечий ръце, отворих плахо очи и чух глас*
- Добре ли си? Не се плаши, хванах те!* казах с усмивка*
- А-а-аз и котката .. опитах да...и се хлъзнах, добре съм.* краката ми започнаха да треперят от ръцете му, бях го хванала за рамената и го бях прегърнала, нали се сещате като булка. Гледахме се известно време и аз реших да прекъсна неловката тишина*
- Може да ме пуснете вече!* усмихнах се и го пуснах*
- Извинявай!* пуснах я на земята, и се загледах в котката си* Съжалявам за неприятностите, които е създала, малко е своенравна* понечих да я взема и я свалих от мястото, на което се беше качила*
- Няма проблем!* взех метлата и започнах да чистя счупените стъкла* И моя Поничка е така!* засмях се*
- Кой е Поничка?* погледнах я объркано и взех метлата от ръцете и* Аз ще почистя, моята котка направи белята, ще ти дам и пари за чашите.
- Поничка е котката ми* в момента, който го казах се дотътри моето топче* Не, не, всичко е наред с чашите, и на мен ми се случва често!
- Здравей!* подадох ръка на котката и, за ме подуши и я погалих* Страхотна котка!
- Благодаря!* неговата дойде при мен и започна да се гали*
- Странно!* каза той*
- Какво?* попитах аз*
- Обикновено не харесва никого, а сега сама дойде при теб. Настоявам да ти платя моля те!
- Не, не, неудобно ми е. Всичко е наред, казах ви вече.
- Добре тогава, приеми една вечеря от мен. Не приемам "не" за отговор.
- Добре!* изчервих се*
- Добре!* усмихнах се, докато събирах стъклата ритнах един кашон и видях, че в него има още една чаша, чаша, която аз бях подарил на Маги преди 6 години. И тя още я пазеше!*