In love with my teacher (Finished)

37.

5-то писмо
Любими мой, изминаха шест месеца, вече реших да оставам по - често до теб, стояхме заедно по цял ден, често се смеехме и си говорехме, знаех, че ме чуваш и знаеш всичко, което се случва тук. Не излизам почти никъде, ако ходя на пазар е за теб или ако ме изпратят за някой друг болен, почти не говоря с никого. Не съм около мъже, а само около жени или деца, затова не трябва да се тревожиш. Напоследък става нещо между мен и Лиз и Роуз, мисля си, че започват да се държат сякаш по - странно или по - отдръпнато, но знам, че ако беше буден щеше да ми кажеш, че си въобразявам, и че няма нищо, затова просто ще го забравя. Днес замалко системите спряха, но лекарите дойдоха бързо и оправиха проблема. Два, три дни не ме пуснаха при теб, но не спирах да те гледам през стъклото. Вероятно щеше да се изплашиш, ако се беше събудил и беше видял как те зяпам, но се притеснявах да не би отново някоя машина да се развали.

6-то писмо
Скъпи, днес вече изминава година, не пиша толкова често, защото не са се променили толкова много неща. Започнах да плета, целия ми ден е свободен, доскоро Лиз и Роуз ми носеха храна, но спряха и сега започна брат ми, може би ще трябва да се хвана да работя някъде, но не искам да те оставям сам. След време ще говоря с лекаря, ако мога да започна работа тук.

7-мо писмо
Познай мили! Днес говорих с лекаря, вече измина година и три месеца, поговорихме си и понеже не бях учила и спрях да ходя на училище ми намери подходяща работа за моето образование. Дори ще мога да ти купувам по - хубави лекарства от тези, които ти вливат, защото тези в болницата не са достатъчно качествени. Работя като чистачка, но е много хубаво, около теб съм, ако има нужда винаги съм наблизо, а и ми плащат. Надявам се скоро да се събудиш!

- Вижте госпожо, тези лекарства струват около 300 лева, не мога да ви направя отстъпка, защото не ми е позволено, съжалявам!
- Аз...* бръкнах в старото си, скъсано и износено вече яке и намерих точно 300 лева* Имам точно толкова! Вземете ги! *усмихнах се и ги подадох на мъжа до себе си, а той ме изгледа учудено*
- Вижте, знам че не е моя работа, но вие работите тук в болницата като чистачка нали? *заговорих я, докато прибирах лекарствата в торбичката*
- Да! *взех торбичката, която ми подаваше*
- Вие изглеждате като...
- Като клошар, да. *наведох глава и огледах облеклото си*
- Нямаше да кажа това. Изглеждате като много скромен и беден човек. *погледнах я с умиление*
- Да, съпругът ми....тоест мой много близък приятел лежи болен на легло вече повече от година и лекарствата му са скъпи и всичката ми заплата отива за тях.
- Обичате ли го? *вече знаех, коя е тази потайна жена, която изглеждаше толкова изморена, но винаги усмихната*
- Да, преди много време не знаех колко ми е ценен, но откакто е тук е най - ценното нещо, което съм имала някога. А сега не мога да му помогна с нищо. *сълзите ми започнаха да падат една след друга*
- Искате ли да седнете? Имам почивка, може да си поговорим, ако разбира се искате.
- Благодаря ви за жеста! Никой не е разговарял с мен от доста време.
- А семейството ви? Те къде са? Нима нямате тяхната подкрепа?
- Аз ...*замислих се за секунда* имам родители, но никога не са били до мен, те винаги пътуват или са някъде далеч от вкъщи, не съм ги виждала от 12 години. Най - добрите ми приятелки ме оставиха, и сега имам само подкрепата на брат си, която ми дава сили.
- *наведох глава замислено и се умълчах* Вижте, можете да потърсите един човек, заедно с неговата приятелка, те ще ви помогнат!
- Благодаря ви, но вече не мисля, че някой може да ми помогне! *станах и взех нещата си*
- И все пак, ако размислите, обадете му се! *подадох ѝ един лист с телефонен номер на него, слабата ѝ ръка го пое, а гласът ѝ потрепна*
- Благодаря ви, за всичко! Извинете, но трябва да се връщам на работа.
- Да, разбира се! Вървете!
- Довиждане! *помахах и се отправих към болницата*
- Довиждане...Маги!

8-мо писмо
Мили, днес беше малко шантав ден. Видях аптекаря и се заговорихме, разказах му какво правя в болницата, а той се чудеше на облеклото ми. Да, това беше нещо, което не ти бях казвала, но ако се събудиш и ме видиш точно сега няма да ме познаеш. Не съм в нови дрехи, нито съм с хубава коса, или много чиста, по - скоро приличам на омърляна опаковка от бонбон. Напоследък Лиз и Роуз спряха да общуват с мен и мисля, че вече не искат да сме приятели, но все пак дойдоха онзи ден, защото търсеха брат ти, но когато се затичах към тях те излязоха много бързо и си тръгнаха. Опитах да ги настигна, дори викнах, но те просто си тръгнаха. Вече измина година и половина, а тази нощ направих нещо ново! Оплетох две мечета - едното си ти, другото съм аз, оплетох ти и няколко чифта чорапи и два пуловера, също и шапка и ръкавици, навън вече е зима и трябва да бъдеш облечен, ако се събудиш и поискаш да излезеш. Тази нощ легнах зад теб и те прегърнах, стояхме така известно време, а аз те галих и ти се радвах, докато те гледах. Не помръдваше, нито каза нещо, просто стояхме така, ти дишаше спокойно, и се наслаждавахме на тишината около нас. Аптекарят ми даде номерът на човек, който може да ни помогне, той е **********, не му се обадих, защото не знаех дали има смисъл, но може би щях да опитам някой ден да се чуя с него.

- Маги, облечи се! Навън е студено!
- Добре съм! Отивам само до аптеката!
- Ще замръзнеш! *тя не ме чу, защото тичаше, оплете чорапи, шапка, ръкавици и пуловери на един мъртвец, а за самата нея нищо. Сякаш откакто той е тук, тя не мислеше въобще за себе си*

9-то писмо
Скъпи, днес се навършиха две години откакто си в болницата, всяка вечер те прегръщах така, целувах, пожелавах ти лека нощ, но днес лекарите казаха, че сърцето ти е спряло, искаха да спрат системите, но ти не се тревожи! Намериха донор и ще направят операцията, страх ме е само дали ще се събудиш и дали ще има кой да се грижи за теб, вече нямам никого до себе си, само ти остана до мен, и наистина бих дала всичко, за да съм до теб щом се събудиш, но ще се видим и дано не е скоро, аз заминавам на далечно пътешествие, от което няма да се върна! Грижи се за себе си, намери човек, който ще те обича и ще е готов да даде всичко за теб, защото ти го заслужаваш, но най - вече бъди щастлив! Обичам те!

Г.Т. на младия лекар
Стоях улисан с часове над писмата ѝ, тя вече беше мъртва, а той ...не се знаеше дали ще се събуди, но все пак тя го обичаше повече от живота си, дори да знаеше, че е безнадеждно, продължаваше до самия край и той дойде.

- Извинете докторе?
- Какво има? *избърсах сълзите си*
- Приятелят на Маги се събуди и иска да я види, къде е тя?
- Кажете му, че тя замина. *беше ме помолила да не казвам на никого, че тя е била донора* Всъщност оставете! Аз ще му кажа.