In love with my teacher (Finished)

35.

- Вижте, той няма да живее още дълго време, не бива и да напуска болницата, никой не може да му помогне. За тази болест вече е твърде късно!
- К-к-какви г-ги г-говорите? *едвам успях да произнеса, цялата се разтреперих* Той трябва да живее! Не разбирате! Направете нещо! *развиках се, а след това паднах на земята и заплаках* Моля ви! Спасете го!
- Съжалявам, но е твърде късно! *хванах я за рамото и я оставих*
- Н-не може т-това да е края!*тихо казах на себе си* Мога ли да вляза при него?
- Можете! Но не го притеснявайте, сега е под упойка и едва ли ще се събуди. *отворих вратата и я пуснах вътре*
- Няма да го притеснявам! *влязох при него и легнах на леглото в скута му, хванах ръката му, започнах да го галя и целувам, съжалявах за всичко! Че не му показах достатъчно любов и нежност, че бях такъв инат и ако имах възможността щях да върна времето назад, бих дала всичко, за да се събуди той - всичко!
- В момента тези системи го поддържат жив.
- Какво искате да кажете? *дори не се обърнах да видя кой беше*
- Че може да не се събуди никога, дори след много години може да е в това състояние.
- Благодаря ви, че направихте всичко, което можахте! *сълзите продължаваха да се стичат от очите ми, ако можеше да остане тук, дори в това състояние, поне така щях да съм с него*

Маги не се прибра вкъщи, Лиз и Роуз, заедно с гаджетата си дойдоха в болницата да я утешават. Идваха в болницата всеки ден. Маги спря да ходи на училище, остави университета си, остави всичко, заради него. Всеки ден влизаше в стаята му и пишеше писма за него, започна да рисува по стените - тя полудя. Мислеше си, че той ще се събуди, чакаше да се събуди, всяка нощ заспиваше на леглото му, говореше му, разказваше му, пееше му, прегръщаше го и след сутрините всичко се повтаряше отново и отново.

- Маги! Вече минаха 2 години откакто той е в това състояние, остави го да си отиде, моля те не измъчвай душата му! *погалих я и я прегърнах, а тя стана и ме погледна решително*
- Не, не, не, как можеш да говориш така? Той ще се събуди! Ще стане! Знам го! Не може да се откажем сега! * извадих листовете с написаните писма и ги подадох на момичето до мен*
- Госпожо! Сърцето му вече отказа, а органите му не са здрави, налага се да спрем системите!
- Не, недейте! Моля ви оставете го! Вземете моето тяло - сърцето и останалите органи, спасете го! Направете каквото е нужно, но го спасете!
- Маги какви ги говориш? *хванах я и я разтресох леко*
- Той беше всичко, което имах, остави ме да го спася! *стиснах очите си, а лекарят кимна в съгласие*
- Вижте, ние не можем да гарантираме, че тялото му ще приеме вашите органи и може дори вашият живот да бъде даден напразно! Помислете!
- Не, няма какво да мисля! Направете го! *станах решително, а Макс се опита да ме спре, но Роуз го хвана и каза* Ако иска да го спаси - остави я! Не знаеш колко много го обича! Наистина би дала всичко за него!