In love with my teacher (Finished)

38.

- Здравейте, Стефан Борисов! *дори не поглеждах към него, бях зает да прелиствам резултатите от изследванията му*
- Здравейте докторе! Вие знаете ли къде е Маги?
- Вижте, нека да поговорим за нея по - късно, сега трябва да ви прегледам, не се напрягайте! *опитвах да сдържам сълзите си пред него, а сега? Какво да му кажа? Как да му го кажа? Ако му кажа, че е мъртва ще разбия сърцето му, ако му кажа, че е заминала също*
- Вижте *хванах ръката му и я стиснах* кажете ми къде е тя! Добре ли е?
- Тя остави тези неща за вас! *обърнах се и му показах изрисуваната стая, взех писмата ѝ, взех и оплетените дрехи* Всичкото това тя направи за вас! Ще ви оставя сам.
- М-маги? *ръцете ми се разтрепериха щом докоснах писмата и оплетените дрехи, отворих писмата и започнах да чета. Още в началото забелязах колко са смачкани и как мастилото на места се разливаше и не се виждаше ясно какво пишеше, но с малко повече напън можех да разбера, беше плакала над всяко едно писмо, най - вече на последното. Целият ми ден мина в четене и плакане над писмата ѝ, докато не стигнах последното* Значи тя е заминала? Оставила ме е? *попитах лекаря след като дойде отново*
- Да, тя замина.
- Кажете ми къде отиде! Ще я намеря! Ако трябва ще преобърна целия свят, заради нея, но ще я намеря! Кажете ми само къде е.
- Не мога да ви кажа, от мястото на което е сега няма връщане. *пуснах сълзите си свободно, не можех да го крия вече*
- Какви ги говорите? Щом е заминала мога да я намеря! Кой беше донорът ми?
- Той не искаше да ви казвам име, затова ще го запазя в тайна.
- Защо криете всичко от мен? Кажете ми къде е тя! *вече се ядосвах, натъжавах, сърцето ми ми подсказваше, че е станало нещо, защото препускаше като лудо...да...това не беше моето сърце, какво ставаше с мен?*
- Съжалявам! *излязох от стаята и го оставих сам*
- Няма да се разберем така! *така мисли! Била е чистачка и е била наясно къде са изследванията, само ако можех да разбера някакси. В този момент сърцето ми сякаш започна да говори с много нежен глас, какъвто не бях чувал преди, чувах го как ми казваше: Директора, Директора. Замислих се, но станах решително от леглото и се запътих към неговия кабинет. Почуках, но никой не ми отговори, влязох и видях на масата още писма от Маги, но какви са тези писма? Оу не, не бяха писма, а изследвания! Да! Намерих ги! Започнах да ги преглеждам и видях името си, а срещу него седеше друго име и беше на Маги. Под имената ни пишеше: донор (даващ) и акцептор ( приемащ)* Н-но а-аз не разбирам!* в този момент вратата се отвори, а аз се свлякох на земята и погледнах към лекаря* Т-тя н-нали е заминала? *стисках здраво изследванията и сълзите ми ги мокреха*
- Елате с мен! *взех го със себе си и му разказах всичко, целият живот на Маги, признах му, че тя вече е мъртва, отидохме в моргата и му показах тялото ѝ, а той я прегърна и започна да пита един и същи въпрос: Защо?*
- Тя е направила всичко това за мен?
- Да, тя ви обичаше, повече от всичко, училището, парите, храната, дори и живота си. Погледнете! *започнахме да се разхождаме из болницата* Изрисува всичко това за вас. Виждате ли тези деца? Тя спаси живота им, а аптекарят отсреща започна да ни помага с лекарствата, заради нея.
- Аптекарят? *извадих писмото ѝ от джоба си* Той ѝ е казал, че някакъв човек може да ѝ помогне, трябва да говоря с него!
- Не бива да излизате от болницата!
- Пуснете ме, трябва да говоря с него! *дръпнах ръката си и излязох навън, беше толкова студено, не можех да ходя, бях в инвалидна количка, защото краката ми бяха забравили предназначението си. Без Маги се чувствах като ходещ, куц мъртвец*
- Здравейте! *поздравих продавача и вдигнах ръка*
- Здравейте, с какво мога да ви помогна? * тамън подреждах стъклените бутилки с течностите*
- Идвам при вас, заради това писмо и този номер, вие знаете кой е този човек. *подадох му го, а той щом го прочете се разплака и изпусна бутилките*
- Значи това е искала да ми каже последния път...щом вие сте жив, значи тя е мъртва, затова ми каза, че заминава и от мястото, на което отива няма връщане назад. Маги, тя беше ангел! Не беше човек господине! Нямате напредстава в какво положение идваше дотук, беше боса, гладна, премръзнала, стоеше часове наред без да спи, работеше заради вас. Толкова много дължите на нея. Тя ви е дала живота си, за да живеете вие! ...а беше толкова хубаво момиче.
- М-моля ви! Помогнете ми да си я върна! *буцата заседнала в гърлото ми ставаше все по - голяма, коремът ми се свиваше и едва се отпускаше* Всичко ще дам, за нея!
- Тя вече ви го даде! Не мога да ви помогна, съжалявам!
- Почакайте! Ами номерът на момчето и приятелката му? Те не могат ли? Кои са те? Кажете ми!
- Те са много повече от обикновени хора, не знам дали ще ви помогнат, но ще намерите покой след като говорите с тях.
- Как се казвате?
- Александър.
- Благодаря ви за всичко! Довиждане!
- Довиждане!

*бързах да се прибера в стаята си, трябваше да им се обадя, те бяха последната ми надежда за Маги, може би щяха да ми помогнат!*