In love with my teacher (Finished)

16.

Г.Т. на Стефан
Влязох в къщата и я огледах, няколко пъти се провикнах, но не получих отговор. Маги не си беше у дома, но пък котаракът ѝ започна да се гали в кракът ми. Аз клекнах до него и започнах да го галя, той се предаде и легна по корем, като започна да мърка. Досетих се за чашата, която ритнах онзи ден, знаех че не трябва въобще да стоя в къщата ѝ, без нейно позволение, нито пък имам правото да ровя из нещата ѝ, но бях много любопитен. Отидох в кухнята и започнах да оглеждам къде може да се е завряло парчето от чашата, имах някакъв спомен, че чашата ѝ беше от мен, проблема беше там, че стана преди много време и не помня добре дали наистина е от мен. Но предпочитах да живея в лъжа, отколкото да ѝ е подарък от някой друг, на когото много държи.
Г.Т. на Маги
Вървяхме бавно по улицата към вкъщи. Лиз и Роуз си говореха за нещо, а аз бях умислена някъде, докато вървяхме по улицата се ударих в един знак за стоп...ами...не спрях. Лиз и Роуз избухнаха в смях, а аз седях на земята и се чудех кое да разтрия първо: челото или дупето си? И двете ме боляха. В този момент видях, че сме пред къщата на Стефан, чудех се дали той си е вкъщи. Нарочно намалих, като минавахме покрай нея, за да мога да огледам. Отидох до звънеца и посегнах да звънна, толкова исках да го видя, за момент целият ми страх и мисълта от провал се изпариха и се появи дързостта на тяхно място. Когато звъннах избягах...след това изчаках да видя дали някой ще отвори..чувствах се като 5 - годишно. Така или иначе никой не отвори, звъннах втори път и останах на вратата геройски, но никой не отвори. Реших, че може би не си е вкъщи и се умислих къде ли може да е? Дори нямам идея какво щях да му кажа, ако беше отворил вратата. Лиз и Роузи отидоха до близкия магазин за сладолед, разбрахме се да изгледаме някой романтичен филм заедно и понеже денят беше топъл един сладолед щеше да ни охлади. Аз тръгнах към моята къща, когато пристигнах забелязах, че някакъв мъж, който изглеждаше много секси в този спортен анцунг седеше пред вратата ми. Първата ми мисъл беше: Да не би да е новият пощальон? Приближих се тичайки и видях котарака си да се отърква в кракът му.
- Извинете! Ти как си излязъл от вкъщи?* взех котката и мъжът се обърна с лице към мен*
- Здравей Маги!* усмихна се*
- З-здавейте господине! К-какво правите тук?* пуснах котката на земята и понечих да отключа. Докато ровех в чантата си Стефан избухна в смях, а аз се притесних, защото не намирах ключа си*
- Това ли търсиш?* показа ключовете ми и се засмя*
- Да! Но вие как? Откъде ги взехте?* попитай учудено*
- Не съм крадец!* размахах невинно ръце, а тя каза тихо през смях ,,Знам"* Беше ги забравила на вратата и сутринта, когато излизах да потичам ги видях, звъннах, но тъй като никой не ми отвори влязох, защото реших, че си вътре. Не те намерих, но с Поничка се сближихме* погледнах към котката, която измяука*
- Ясно!* хванах се за главата* Ама че съм загубена!
- На всеки се случва*отместих ръката от лицето и, за да я виждам* Веднъж, когато бях по - млад, на първия ми шофьорски курс забравих ключовете на колата си на кормилото, а колата беше автоматична и когато излязох от нея се заключи. Най - забавното беше, че бях в планината и беше зима.
- Хаххаха* избухнах в смях* А си мислех, че аз съм зле!* веднага сложих ръка на устата си и наведох глава, на глас ли го казах? Браво Маги!*
- Хахха, не се тревожи толкова дребосъче!* разроши косата ми, а аз станах мека като кашкавал и всеки момент щях да се слея с цимента, защото бях в течно състояние от допира му, а и от жегата също*
- Здравейте господине! * поздравиха Лиз и Роузи*
- Здравейте момичета! Какво правите тук?
- Решили сме да си направим домашно кино, искате ли да се присъедините?* Маги направо потрепна при мисълта и ги погледна с погледа: Ще ви убия, ако оцелея, но благодаря!*
- Ами..аз..не знам, Маги ти какво ще кажеш?* той я погледна*
- Д-да разбира се! Ще бъде чудесно да сме всички заедно!* усмихнах се и отворих вратата, погледнах към гостите, които седяха на прага и казах: Заповядайте!