- Макс? *обърнах се с наведена глава към брат си* Извинявай за това, което направих. Извинявайте всички, затова че не разбрах правилно думите на брат си и направих такъв конфликт. Съжалявам!
- Няма нищо батко! *отидох при него и го потупах* Вече всичко е наред, нали? *погледнах Роуз и Маги, които кимнаха с глави*
- Макс, ние трябва да учим, утре ни предстоят изпити, затова ще се видим някой друг ден става ли? *попита Роузи*
- Да, разбира се! Оставяме ви! *дръпнах вклюбения си брат, който беше изпаднал в транс, заедно с Маги, а Роуз я хвана нея, за да ги разделим*
- Довиждане! *помахаха двете момичета*
- Чао! *махаше Стефан толкова замечтан, че не видя къде точно е вратата на колата и се удари в нея, докато гледаше Маги*
*В това време Лиз се прибра, но Маги и Роузи бяха решили да ѝ спестят драмата, която се беше разиграла. И така трите момичета седнаха да учат, а вечерта я прекараха нагости на Маги*
На следващата сутрин
Г.Т. на Роуз
Станах тихо сутринта от алармата, която не спя да пее " Ооо аз съм момиче" въпреки че го пееше момче...винаги се чудех на смисъла на тази песен, но вече всичко съм виждала и света няма с какво да ме учуди. Влязох в банята и видях как Поничка се беше излегнал в мивката, беше пуснал вода, която течеше върху дупето му и пиеше вода, като се опитваше да я хване във въздуха....добре де..връщам си думите назад. Има какво да ме учуди! Отидох при котката и започнах да я мачкам и да я гледам учудено: Как се досети, че докато се къпеш, можеш и да пиеш вода?, а котката в отговор каза: Мяу. След това размаха дебелата си опашка от недоволство, все едно се възмущаваше колко тъпи същества сме. Взех си душ и започнах да пея...е...силно каза да "пея", по - скоро да грача. И понеже косата ми вече приличаше на гнездо в ремонт реших да я вчесам малко със шампоан, но Маги нямаше друг освен с мирис на синя слива. Чудех се дали има вкус на синя слива и докато зяпах шишето не чух отварянето на вратата на банята. Котката излезе и както беше мокра се пльосна на чистите, бели завивки върху Маги, която издаде боен порив след като котката се приземи върху нея като самолетоносач. След това слязох долу при Лиз, която беше направила палачинки за закуска и седнах да ям, след малко дойде и Маги и след кльопането и кочината, която сътворихме и изчистихме се оправихме и тръгнахме към училище. Днес Маги имаше час с нейния учител, отново.
Г.Т. на Маги
Днес трябва да се държа по - студено към него, за да не си помислят нещо съучениците ми. Не биваше те да знаят за това. Влязох в кабинета и той ме поздрави топло, опита да ме прегърне, но аз се отдръпнах и седнах бързо, а той се усмихна. По средата на часа попита дали има доброволци за дъската. Целият клас вдигна ръка, той се направи на замислен и изкара мен, която въобще не вдигнах ръка. След като ми даде доста лесна задача ме попита още няколко въпроса и ме пусна да седна. А след часа се разбрахме да отидем да се видим зад училище в двора, за да си поговорим. Аз отидох, но той се забави, а през това време дойде Филип - бившият ми с двамата му най - добри приятели - Венци и Иван, аз се скрих от тях зад ъгъла на училището и докато се вглеждах те да не ме видят и отстъпвах назад се блъснах в гърдите на Стефан.*
- Ето къде си! *извиках зарадван*
- А-аз.. дойдох насам, защото ... там не може да говорим.
- Нима? Защо? Проблем ли има? *леко се наведох зад ъгъла, а тя ме издърпа*
- А? Не, не, няма проблем.
- Ами тогава да вървим.
- Д-добре. * вървях до него и се оглеждах плахо да не би да излязат отнякъде и да се сблъскат с нас и да ме злепоставят пред учителя ми*
- Можеш ли да ми кажеш, ако не е тайна защо не ме прегърна днес, а? *запитах с усмивка*
- Защото съучениците ми ще ни видят.
- Добре, но тук сме само двамата, можеш да ме прегърнеш. * хванах я за кръста и я дръпнах леко към себе си*
- Д-да, м-мога, н-но...*преди да се усетя вече бях сложила ръце около кръста му и допрях главата си до гърдите му. Чувах как бие сърцето му, пулсът му се увеличаваше, а той ме пристисна силно към себе си и в следващия момент се стъписах, защото чух добре познатия глас*
- ЕЙЙ! КУРВАТА НА УЧИЛИЩЕТО! Сега вече и с учители се сваляш, а? Понеже докато скимтеше под мен не ти стигна реши да пробваш с някой ...ммм....с по - голям размер ли?
YOU ARE READING
In love with my teacher (Finished)
Romance- Не можем да сме заедно повече! Върви си! * Маги се присегна да затвори вратата и щеше да го направи, ако Стефан не беше хванал ръката и* - Това ли е краят? Ще сложиш край на всичко? Ами любовта ни? Тя толкова малко ли значеше за теб?... Толкова ма...