In love with my teacher (Finished)

7.

Алармата започна да звъни, аз се протегнах да я изключа и си казах ,,Само още пет минути,, половин час по - късно котката ми дойде и започна да се търка в мен, аз я бутнах, но тя продължи: Поничкаа, разкарай се! Сетих се да погледна часовника БЕШЕ 7:00!? НО КАК АЗ ЛЕЖАХ САМО ПЕТ МИНУТИ? Е, добре де чудех се как ми се струват толкова много пет минути, ама ПОЛОВИН ЧАС? Ставам ставам* говорех на Поничка* Сега ще ти дам храна* понеже още ми се спеше се ударих във вратата на кухнята, но преживях болката геройски. Сипах храна на котката и тръгнах да я ям за закуска, в един момент се усетих и се ударих през челото* Какво ми ставаше?* Тогава се сетих, че имам първи час физика и сложих чая от снощи да се стопли на котлона, докато се обличам, облякох се набързо с бяла тениска и светло сини дънки, приготвих си чантата, сипах чая в чаша, и си взех един сандвич от хладилника за изпът. Погалих котката си и я назначих, като зае поста на началник вкъщи: И да внимаваш да не почупиш всичко! Излязох и заключих, тръгнах пеша, защото училището беше близо до нас, по пътя се засякох с Кяра, едно момиче от класа ми и отидохме до гимназията заедно. Настанихме се, а аз се чудех коя ли учителка ще ни замества? Наведох се да си завържа връзките и учителят влезе, а аз се изправих, за да го поздравя, както направи целия клас.
Учителят: Добър ден, аз съм новият ви учител по физика, името ми е Стефан Борисов, радвам се да се запознаем!
Класът: Добър ден! * Стефан Борисов......моя учител
КАКВО?* стоях и се взирах в него, цялата се разтреперих, ТОЙ Е! МОЯТ УЧИТЕЛ! Това беше човекът, в когото бях влюбена 6 години и все още съм! Но как е възможно, той сега трябваше да е заминал, какво прави тук? Дали ме помни?
Учителят: Между другото така, като гледам има хора, които познавам* погледна към мен* Здравей Маги!
- З-здравейте господине! Радвам се да ви видя!
- И аз теб* усмихва се* Как е брат ти?
-*Колко е красив* Б-брат ми е на екскурзия с ансамбъла, в който танцува, заминаха онзи ден и ще се върнат след седмица.
- Радвам се да го чуя! Е да започваме часът!
* Целият час не престанах да го зяпам, седях и оглеждах всеки детайл от него, а въображението ми рисуваше какви ли не картини. Бях загубила надежда, че ще го видя пак отново, а сега е пред мен в цялата си прелест, трябваше да кажа на Лиз и Роуз те ще откачат. Усмихвах се целия час, бях много щастлива, а когато той питаше въпрос, аз отговарях почти винаги. Всичко беше както преди, но сега бях по - голяма.