In love with my teacher (Finished)

30.

Станах от слънцето, което блестеше право в очите ми, обърнах се и видях, че Стефан не беше до мен, завъртях се към часовника и видях колко е часа. По дяволите! Закъснявах за училище! Станах и се облякох, направих си закуска и кафе набързо, сресах се и посегнах да изляза, но котката се изтърка в крака ми и целия ми черен панталон стана в косми.
- Поничка! Точно тази сутрин ли намери да се пощиш, закъснявам!* изтичах до стаята си и се преоблякох, изведнъж се сетих, че не знам къде ми е ключът, започнах да го търся и го забелязах на нощното си шкафче, взех го и под него видях бележка, на която беше написано:
Добро утро миличко, днес е присъствен ден и аз като учител трябва да съм на училище, но реших да не те будя, за да се наспиш. Ще се прибера около 19:30ч. Обичам те!

Стефан

Стоях и премигвах пред написаното, изчервих се, заради думите му и седнах на леглото зад мен. Слязох долу, за да направя вечеря, сетих се, че точно днес Стефан има рожден ден. Слава Богу, че беше само 13:00ч. на обяд. Търсех рецепти за торти и накрая си харесах една. Разчистих големия плот и започнах да готвя. След като сложих тортата да се пече и бях омацана цялата с брашно почистих и се заех да направя вечеря. И след цялото готвене вече беше 19:00ч. Бях прекарала целия ден в готвене, но си заслужаваше, нямах търпение да видя реакцията на Стефан, щеше да е много изненадан и щастлив. Сега оставаше само да се преоблека и да изкачам да се прибере, прерових целия си гардероб и облякох една от най - хубавите рокли, които имах, взех и една бутилка червено вино и запалих свещи на масата. Сега всичко беше готово. Седнах на масата и зачаках Стефан да се прибере.

Г.Т. на Стефан
Най - после приключи работния ми ден, след работа колегите ми ме поканиха на вечеря, защото имах рожден ден...проклятие наистина имах рожден ден, съвсем бях забравил. Но Маги ме чакаше вкъщи, въпреки че ѝ бях звънял хиляди пъти, а тя така и не ми вдигаше, сигурно дори не се е сетила за това. Погледнах колегите си и кимнах, станах и тръгнах с тях към заведението.

- Ее Стефане! Честито! Да си жив и здрав!
- Благодаря! * влязохме в едно заведение, което приличаше на ресторант, но беше бар, понеже бяхме само мъже, аз нямах проблеми
с това*
След първата бутилка вино и твърд алкохол вече не знаех къде се намирам, още преди да се усетя една жена дойде и започна да се натиска с мен, помислих я за Маги, затова отвърнах, но бях толкова пиян, че не знаех дори къде се намирам. В един момент една ръка ме хвана и ме изведе от бара, а след това ме закара до вкъщи. Аз се смеех, клатех и влязох така вкъщи. Видях жена, която беше заспала на стола и вечеря със свещи. Очите ми светнаха и се загледах в спящото момиче. Много рязко ме удари трезвеността и се приближих до нея, погалих я и се загледах в реакцията ѝ. Беше облечена в бяла рокля, приличаше на ангел, който бе слязъл на земята само заради мен. Тя се разбуди леко и скочи да ме прегърне. Аз отвърнах на прегръдката ѝ, но тя се отдръпна веднага.

- Пиян ли си? *изгледах го странно*
- Нийяе! *посегнах да я погаля, но не можех да стоя на краката си и залитнах*
- Не мога да повярвам! Аз цял ден стоя и готвя, а ти дойде пиян. *гледах го право в очите, а той се смееше*
- Аз ли съм виновен, изнасилвачка такава!
- А-аз...* дъхът ми секна* Откъде знаеш за това?
- По - важния въпрос е защо не го знам от теб, а от друг? *извадих писмото и го хвърлих на масата*
- Н-не можех да ти кажа! *заплаках*
- Защо? За да ме изнасилиш и мен ли? Не мога да повярвам, че съм спал до човек, който е бил в затвора две години, затънал е в дългове и е бил обвинен в изнасилване. *крещях, не можех да се въздържам, говорех направо без да мисля колко я наранявам, гневът ме беше обзел, бях бесен*
- Н-не б-беше т-така, а-аз не съм го изнасилвала! Никой не ми повярва, защото той имаше хора с връзки! А-аз дори не помня кога е станало това.
- Как така не помниш? *не спирах да ѝ крещя, а тя вече се тресеше от сълзи* Отговори ми, престани да ревеш!
- Това го знам от Филип, аз дори не помня да съм спала с него.*строполих се на земята, не можех да дишам, чувствах голяма болка, и изведнъж всичко стана черно*
- Маги! *хванах я и започнах да я бутам, взех вода и започнах да мокря лицето ѝ, качих я в стаята ѝ и чаках цяла нощ да се събуди, накрая заспах и аз на леглото, в скута ѝ и с колене на земята, все едно я молех за прошка и се надявах да се събуди!*