In love with my teacher (Finished)

5.

Хей? Помниш ли ме Маги?
* той я хвана за рамената и я обърна към себе си*
Не сме се виждали от дълго време, дано не си ме забравила! * топла и широка усмивка* Обещах ти, че ще те намеря и ще бъдем заедно!
Маги, добре ли си? Какво има?
А...а-з...аз... * не може да бъде, пак той очите, ръцете, усмивката му...той беше толкова щастлив, че ме вижда, но аз не можех да го видя, не го виждах ясно, той?? Кой беше той? Никога не виждам лицето му, виждам само неясен образ и когато се опитам да го докосна той изчезва. Но този път беше различно той извади телефон за секунда съобщенията преминаха в писма, вече не бяхме там, мястото, където се запознахме. Бяхме в сграда, цялата беше стъклена, няма стени, бях на последния етаж, помня, че беше студено. Той дойде. Прегърна ме в гръб и ми прошепна ,,Красиво е нали?" Разбира се, че е красиво, от тази сграда се виждаше целия град, точно по залез слънце, когато денят и нощта се сливаха, така се сляха и устните ни.

Сън, това беше просто сън?
А дали беше ,,просто сън? В този живот няма случайности, всичко се случва с някаква цел". Шизофренията в мен се обади, имах чувството, че полудявам. В момента с моето ,,аз,, минавахме през труден период. Имаме няколко етапа:
1. Говорим различни неща, гласът в главата ми казва едно, а аз искам да направя съвсем друго.
2. Започваме да се караме, да странно е особено, когато е на публично място.
3. Вече не си говорим.
Все тая, сега този глас ми казваше ,, Внимание кеймарт купувачи, лопатите за сняг са само по 12,90лв.", всъщност май бях включила телевизора и той говореше. Чух шум в кухнята и една от чашите падна.....ТАЗИ КОТКА.....
- ПОНИЧКААААААА, СЕГА ЩЕ ТЕ ОЧИСТЯ* втурнах се към кълбото с косми, по пътя към кухнята взех метла и я подгоних с нея, проклетата гад беше бърза и се завря под леглото, но нямаше да избяга толкова лесно. Тя се беше свила на топка, а аз я ръчках с дръжката на метлата, накрая се отказах. Колкото и да я бутах по пъпеша ( главата) нямаше да и дойде акъл. Направих си кафе и реших да се оттърся от съня си.  Реших да опържа бухти, все пак аз се възприемах, като голяма говореща бухта, а на Поничка направих пилешки трътки, не беше честно.... котката ядеше по - скъпа храна от мен....защо по дяволите я обичах толкова много? И тогава шизофренията пак се обади.
- За да не умреш сама. Всички знаем, че нямаш късмет в любовта.
- Замълчи най - после, ти пък щото имаш* засмях се, отстрани приличах на луда, котката ме изгледа тъпо, врътна голямото си дупе и продължи да се тъпче*
- Стига Маги, докога ще го отричаш, всеки, в когото се влюбваш се оказва идиот. Приеми го, това ще е животът ти, с меннн, това дебело нещо там дето се движи и мърка...И така.
- Замълчи дее, тая сутрин не съм в настроение.
Господи наистина полудявах май бях гледала твърде много филми, колкото и да ме болеше да го кажа, гласът в главата ми имаше право за любовта. Въздъхнах и почистих счупената чаша, загледах се в нея, чудех се защо я ценях толкова. Не беше нещо особено, беше синя и имаше красива шарка. Някой ми я беше подарил, но не можех да се сетя кой. Обърнах я и на дъното пишеше: За Маги от С..... ??? Загледах се в името...нямаше смисъл, тогава забелязах, че другата част на чашата липсваше, а точно на нея беше написано името. Кой ли беше?