In love with my teacher (Finished)

10.

Страхотно! Просто страхотно! Той се е държал за ръка с друга жена. Как въобще можах да си помисля, че някога ще бъде с мен? Ха, ама че съм мечтателка. При условие, че има толкова жени на неговата възраст, които са красиви и умни, той ще се хване точно с мен, и на всичкото отгоре ми е и учител. Как въобще си го помислих? * От очите ми се стичаха сълзи, една след друга, посегнах да ги избърша и погледнах ръката си след това* О чудесно! Сега и спиралата и целия грим се разтекоха...няма да слагам повече грим!* Извадих мокра кърпичка от чантата си и отидох пред огледалото. Започнах да трия грима лека - полека, докато накрая не го махнах целия* Така е по - добре!* Казах на отражението си в огледалото. В този момент чух как звънецът би, което значеше, че трябва да вляза в час....по физика... дори не исках да го виждам, защото отново щях да се разплача. Докато се чудех как да не вляза в час видях учителят си и той ми каза: Хайде Маги! Започваме часа!* Страхотно! Сега ще се прави, че все едно не се е случило нищо. Шизофренията ми вземаше контрол. Та той не знае за чувствата ми, буквално е като гаджето, което имам, но той не знае, че ми е гадже, но е мое гадже. Разбирате ли? Защото аз не. Влязох в стаята и седнах на последния чин, обикновено сядах най - отпред и бързах, за да взема първия чин, за да го гледам в детайли, но сега не исках дори да го поглеждам, освен това първите чинове бяха заети и нямаше как да седна там. Извадих учебниците си и забих глава в урока, дори не го четях, исках само да не го гледам, слушах го, но не исках да го поглеждам. Целият ми час мина в мислене за него и другата жена, коя ли е? Каква му е? Гаджета ли са? Или просто е станало случайно? Докато се усетя звънецът би и часът приключи, но понеже аз бях отнесена целият ми клас се изнесе от кабинета преди мен. Аз побързах да оправя нещата си и да изляза, колкото се може по - бързо.
Г.Т. на Стефан
Целия час беше отнесена, седна най - отзад, дори не ме погледна. А когато тичаше към тоалетните ме избута и беше разплакана. Нямаше как да не забележа тези неща. Защо се държи по - отдръпнато от мен?
- Маги? Може ли замалко?* Погледнах я с надежда*
- * обърнах се рязко и дори не усетих, че той е зад мен и се блъснах в него* И-извинете господине! Добре ли сте?
- Да, аз съм добре, но ти как си? Какво е станало днес?
- * сега какво да му кажа? Защото те обичам, а ти си държал за ръката друга жена* Нищо важно! Всичко е наред!* Насилих се да се усмихна и той май се хвана*
- Сигурна ли си?* По - фалшива усмивка не съм виждал през живота си, определно не става за актриса. Но явно нямаше да ми каже*
- Да, убедена съм!* Продължих да се усмихвам*
- Добре тогава, в такъв случай тази събота трябва да се видим за олимпиадата.
- Добре!* Съвсем бях забравила за срещите* Къде и в колко?* Погледнах го, беше толкова красив с тези очила, загледах се в него известно време, докато алармата в главата ми за спешни случаи не се активира с етикет: Зяпаш го! Зяпаш го! Спри! Спри! Затова бързо отвърнах поглед*
- Смятам да отидем в един парк, близо до вас. Наричат го парка на влюбените, дано не ти е странно за името, но е любимото ми място, а и на теб ще ти е близо. Към 11:00, за да имаш време да се наспиш и да си починеш. Става ли? * Забелязах как се загледа в мен, много хора щяха да кажат, че това зяпане е странно или дори плашещо, но за мен беше много сладко*
- Д-да! 11:00 в парка!* Паркът на влюбените.....??? Мечтите и въображението ми се развихриха*
- Добре тогава, ако нещо се промени ще се чуем!
- Добре! Довиждане!
- До скоро!* Усмихнах се, докато тя излизаше от стаята. Дали ще усети намека, заради името на парка?