In love with my teacher (Finished)

28.

- Маги! Излез навън да поговорим, моля те! *допрях ухото си до вратата на къщата ѝ, за да чуя нещо, каквото и да е, само да знаех че е добре. В този момент вратата се отвори и аз паднах в краката на Маги*
- А-аз, не искам да говорим * отворих вратата след 12 часа плакане, вече беше вечер, на около половин час Стефан не спираше да ме вика и да ме умолява да му отворя, но аз не исках. Реших го! Отворих вратата и той падна в краката ми, целия червен и почти заспал, защото беше около 2:00 през нощта, щом ме видя веднага скочи на крака и ме погледна*
- Маги! * толкова време е плакала, цялата беше червена, очите ѝ бяха подпухнали, устните ѝ също, беше изморена, косата ѝ стърчеше навсякъде, беше облечена с пижама и имаше жален, но студен поглед* Маги, съжалявам! *погалих лицето ѝ, а тя се отдръпна от мен*
- Не можем да сме заедно повече! Върви си!* присегнах се да затворя вратата и щях да го направя, ако Стефан не беше хванал ръката ми*
- Това ли е краят? Ще сложиш край на всичко? Ами любовта ни? Тя толкова малко ли значеше за теб?... Толкова малко ли аз значех за теб?* гледах я право в очите, след толкова години не можеше да ме излъже, имаше причина, заради която го правеше и аз исках да я разбера, държах здраво ръката ѝ*
- Не ме докосвай! Всичко свърши! Сбогом! * отскубнах ръката си от неговата и затворих вратата, сега вече можех спокойно да пусна сълзите си*
- Маги! Отвори ми!
- Върви си! *едвам казах през сълзи*
- Отвори ми или ще разбия вратата! *казах студено и безразлично, не бях ядосан, бях бесен!*
- М-махай се! * дръпнах се от вратата и се разплаках отново, паднах на земята и се свих на топка*
- Както поискаш! *станах и тръгнах към улицата*
Г.Т. на Маги
Погледнах през прозореца, той наистина си тръгваше...а, аз го обичам толкова много, но той вече ме мислеше за курва... обичам го... много го обичам, и сега го отблъсквам. Заплаках още по - силно и в един момент едва успявах да си поема въздух.
* Нямаше нещата да приключат така, тя ще ми обясни, нещо много по - сериозно трябва да се случи от края на света, за да ме откаже от нея. Стигнах до края на улицата и се засилих към вратата с един удар я разбих и видях Маги на земята, едва дишайки. Беше очарователна! Тя подскочи от падането на вратата, а аз а сграбчих в ръцете си и я притиснах до себе си*
- С-съжалявам...А-аз толкова м-много т-те о-о-обичам, но с-след като в-в-видя тази м-моя страна, н-не исках д-да ме м-мислиш за к-курва.
- Ох сладко! Не те мисля за курва, ни най - малко, свалих клипа от сайта, в който Филип го беше качил. Изтрит е отвсякъде, никой вече го няма и няма да бъде качен или видян от никого. Обещавам!
- Н-но нещата, к-които в-видяхте не ме ли н-ненавиждате? *избухнах в сълзи отново и допрях главата си до гърдите му и хванах блузата му*
- Маги! Ти си най - прекрасното, мило и невинно същество, което съм срещал някога, обичам те повече от всичко на света и не искам да ти причинявам никога болка или да те наранявам, защото не го заслужаваш. * усмихнах ѝ се, сърцето ми се сви от това, което ми казваше, започнах да я галя по косата и гърба* Искаш ли да седнем на дивана?
- Д-да *седнах близо до него, а той ме прегърна и продължи да ме гали* Не мога да повярвам, че разби вратата. *засмях се и го погледнах*
- Да. *почесах се зад врата неловко* Утре ще я оправя. Сега ела тук. *придърпах я към себе си и ни завих с едно одеало, тя заспя веднага, беше толкова уморена от плакане, но накрая се успокои и заспа. Аз я целунах по челото и я галих известно време. След това станах и започнах да оправям вратата, вече беше 6:00 сутринта и трябваше да ходим на училище*