In love with my teacher (Finished)

14.

* наведох се и взех кашона, който ритнах, отворих го и видях, че чашата е счупена*
- Господине аз исках да ви попитам за олимпиадата* обърнах се с лице към него, когато видях какво държи тръгнах към него и взех кашона от ръцете му*
- Извинявай!* каза той и веднага го пусна*
- Няма нищо, но много ценя тази чаша!* казах тихо и отпуснах ръцете си*
- Нима? Защо? * направих се на ударен*
- * не се прави на ударен ти ми я подари* Ами...защото не помня от кого е, но ми е ценна!
- Интересно! * почесах се* Щом не помниш от кого е можеш да я изхвърлиш и без това е счупена, нали?* исках да разбера защо я пази*
- Не! * викнах аз* Няма да я изхвърля! Трябва да знам от кого е!
- А защо е счупена?* хванах чашата и я обърнах от долната страна, защото там бях на написал на Маги, че е от мен*
- Котката ми я бутна.* наведох глава* На дъното ѝ имаше надпис, пишеше от кого е.* веднага щом я взе в ръце погледна дъното, сякаш е знаел*
- Знам.* отговорих ѝ* Къде е липсващата част, тук е само първата буква на името?
- Трябва да е някъде из кухнята, търсих я, но не можах да я намеря. * погледнах го* Защо за вас е толкова важно да открием липсващото име?* попитах учудено*
- Защото за теб е важно да знаеш кого цениш толкова, нали?* погледнах я с усмивка, защото знаех, че чашата е моя и беше само въпрос на време да си призная*
- Да, прав сте.* когато го казах сърцето ми трепна, ако той беше открил или разбрал от някъде, че е много ценен за мен ...не, не това не трябва да се случва. Той не бива да разбира* Но сега имам доста работа, а и с Лиз и Роузи трябва да учим, ще я потърся друг път. * не исках да го отпращам, но нямах избор*
- Да, разбирам. Съжалявам!* взех котката в ръка и се усмихнах* Благодаря за котката и още веднъж се извинявам за сервиза. Утре вечерта бъди готова за вечеря, към 18:00 ще мина да те взема!* усмихнах се и помагах на Лиз и Роуз, който ме гледаха втренчено*
- Няма проблем! Ще бъде готова! * отвърна Лиз*
- А и още нещо * каза той*
- Да?* обърнах се с интерес*
- Вече сме съседи, живея отсреща, затова може да се виждаме по - често! Довиждане! * помахах и си тръгнах щастлив, заради случката днес*
- Довиждане! * ,,съсед,,? СЪСЕД??? ДАААА!!! УРААА! В момента, в който той затвори вратата изпищях, а Лиз и Роуз гледаха като гръмнати*
- Честито Магисимо!! Мъжете ти се лепят като мухи на лайно! Буквално!* Лиз се засмя, а с нея и ние с Роузи*
- Много се радвам! * трите започнахме да пищим заедно и да се прегръщаме и точно в този момент се сетих* Трябва да ми помогнете за облеклото за утре! Нямам дрехи!
- Добре* казаха и двете в един глас* Но нека хапнем първо?* попита Лиз
- Става!* казах аз и се усмихнах, бях толкова щастлива, летях от щастие, нищо не можеше да помрачи усмивката ми*