In love with my teacher (Finished)

36.

- Тази жена наистина е луда, как някой нормален човек може да си помисли, че ще успее да спаси мъртвец от вече две години насам? *погледнах глупаво доцента*
- Не я разбираш, затова не я съди! Не си чел писмата ѝ, нито знаеш през какво е минала. *продължих с операцията и ръцете ми започнаха да треперят*
- Тя просто е луда! *отсякох и продължих да работя*
- Ако беше тук от самото начало, нямаше да мислиш така, когато дойде беше една жена, която изглеждаше слаба, неуверена, изгубена, безпомощна, сякаш беше загубила смисъла на живота си. Всеки ден спеше в коридорите, не се прибираше вкъщи, чакаше да я пуснем, за влезе при него, не се хранеше, когато влизаше при него само плачеше. Никога не я бях виждал да се усмихва досега. Когато не плачеше, заспиваше от умора, а когато беше будна плачеше неутешимо. След това започна да се променя. Говореше му с часове, галеше го, започна да пише писма за него, разказваше му всеки ден, донесе и бои, защото можеше да рисува. Изрисува цялата му стая, а след това цялата болница. Помагаше ми с каквото можеше, винаги беше насреща, колкото и да е изморена идваше да ми помогне.
- Но тя реши неочаквано да даде живота си за него! *започнах да променям мисленето си след разказа*
- Не, не е било неочаквано. Тя знаеше, че ще го даде за него, още в първия момент, в който започна да пише писма. С тях искаше да му остави спомен за всеки ден, за да ги прочете, когато се събуди, защото тя няма да е там, за да му ги разкаже. *започнаха да се стичат сълзи от очите ми* Наистина трябва да прочетеш писмата ѝ и да видиш всичко, което е нарисувала, защото е един прекрасен спомен.
- Операцията приключи, сега само се надяваме неговото тяло да приеме нейните органи. *свалих маската и ръкавиците си и излязох, казах на приятелите ѝ и поисках да прочета писмата ѝ. Седнах на тихо място, в една стая, която се намираше в края на коридора и започнах да чета*

1-во писмо
Мили, днес е първият ден, в който те приеха в болницата, лекарят каза, че не може да направи нищо, защото болестта е напреднала, но аз не му повярвах, и ти не трябва да му вярваш. Ти си добре, легнал си на леглото пред мен, дишаш спокойно, виждам пулса на сърцето ти, който машините показват, лицето ти е бледо, но все още излъчва топлина и нежност. Помолих ги да донесат още одеала, за да не ти е студено. Тази нощ аз не спах, защото те чаках да се събудиш, да се усмихнеш и да срещна погледа ти.

2-ро писмо
Мили, вече измина седмица, ти все още спиш така спокойно, днес реших да ти направя закуска, донесох я, но никой не я изяде, аз не бях гладна, ти също, затова я дадох на едни гладни деца пред болницата, поне те щяха да се наядат. Брат ти също е добре, днес се видяхме, не изглеждаше много щастлив, но се опитваше да се усмихва. Днешния ден навън валя, беше облачно и не се виждаха звездите. Тази нощ не спах отново, но не съм изморена, защото те чакам да се събудиш.

3-то писмо
Мили, вече изминаха три седмици, всеки ден ти носех храна, но ти не беше гладен, днес за първи път се прибрах вкъщи замалко, защото трябваше да ти донеса дрехи, да знаеш само колко е мрачно в къщите ни. Пусти са, твоят и моят брат ги поддържат чисти, но са самотни без твоя глас, не исках да оставам там, защото ми навяваха толкова много спомени. Донесох дрехите ти, все още твоя аромат беше по тях, не ми се сърди, но запазих едната от блузите ти и я държах за себе си, защото исках да усещам аромата ти по - дълго. Тази нощ беше мрачна, но към 4 сутринта видях звездите, видях и съзвездията и реших да започна да рисувам, кой знае, може би на сутринта щеше да се събудиш?

4-то писмо
Мили, вече изминаха три месеца, откакто си тук, но всеки ден става все по - хубаво, днес помогнах на главния лекар, пренасяхме лекарски работи, говорих и с някои хора в болницата. Прости ми, че не бях целия ден до теб, защото се грижех за тях, но цялата нощ беше наша. Твоята стая е изрисувана вече, на стените нарисувах красивия залез, който се виждаше всеки ден, когато не валеше и беше слънчево. А на тавана нарисувах звездите, които виждах всяка нощ. Знаех, че не трябва да излизаш навън и не можеш да видиш колко е красиво, сигурно си забравил как изглеждат звездите и слънцето, затова ги нарисувах. Вероятно си забравил и птичките и цветята, затова изрисувах още няколко стаи, които директора ми позволи. В съседната стая са птички, има ги на дръвчета, как пеят, сини на цвят, а дървото е със светло - розови цветове, в стаята до нея са всички дървета и цветя, в най - разнообразни цветове и форми. Днес се чувствах изморена, затова няма да пиша повече, а ще те гледам и ще поспя малко, може да се събудиш още утре!