In love with my teacher (Finished)

24.

- Макс? Къде си? Вкъщи ли си? *прибрах се изнервен и ужасно бесен, щях да пребия всичко, което се изпречи на пътя ми*
- Тук съм батко! *отговорих безгрижно от дивана, на който седях в хола и играех на игри*
- Веднага се довлечи тук! Бесен съм!
- Какво ти е? Да не си в цикъл? Не си падам по момичешките ти глупости! *станах нервно и се занесох в кухнята*
- Маги ме изгони! Не мисля, че между вас нещата ще се получат. *извърнах поглед встрани и дори не исках да поглеждам Макс*
- Чакай, чакай! Мен и Маги? Пфф...не? Wtf? Какво не е наред с теб? Та тя ще ме убие, задето съм ѝ казал здравей! Говорех за Роузи. *избухнах в смях, да не съм мазохист? Не ми отговаряйте*
- Леле майко! *ударих се по челото толкова силно, че залитнах и паднах под масата*
- Мама не си е вкъщи. *надвесих се над него*
- Макс...забърках голяма каша и трябва да дойдеш да я оправим. *с всички сили се изправих*
- Какво? Сега ли?
- Да сега, къде ти е телефона?
- Сега след като спомена май е някъде около дивана. *отидох в хола и взех телефона си, отключих го и останах безмълвен*
- Какво става? Идвай! Трябва да отида при Маги.
- И аз идвам.
- Идваш много ясно! Ще бъдеш свидетел.
- Не батко, идвам заради това. *показах съобщенията на брат си и изключих телефона си*
- Ясно! Наистина забъркахме голяма каша.
- Трябваше да ме питаш за коя говоря!
- А ти трябваше да ми кажеш за коя говориш. Влюбен съм в Маги, а заради теб сега стана това. *вече бяхме напът към дома на Маги и Роузи*
*ЗВЪНЕНЕ*
- Маги? Ще отвориш ли? *едва промълвих през възглавницата*
- Д-да. Отивам.
Стефан и Макс
- Макс, ти ще влезеш първи, вината си е твоя.
- Добре.
Маги отваря вратата и вижда Макс, той се отдръпва и се обръща към Стефан
- Твоята е! Оправяй се! Аз отивам при Роузи! *качих се по стълбите нагоре към стаята*
- Маги аз... може ли да вляза?
- Д-да. Заповядай! *така исках да го тресна с вратата, но се въздържах*
- Виж аз...относно по - рано.
- Знам, че нямате чувства към мен. * наведох глава*
- Маги *понечих да я докосна, но тя се отдръпна*
- И в училище ви видях с друга жена, държахте се за ръка с нея, и когато има друга жена около вас аз не искам да ви виждам, защото....*свих ръката си в юмрук, който стисках здраво*
- Ох..бебче! *цялата се разтрепери, а аз направих няколко крачки към нея и я хванах за кръста, притиснах я силно до себе си, а тя изстена сладко до ухото ми, целунах я и леко погалих косата ѝ. Все още не смеех да започна да я целувам с език, защото вероятно е уплашена от мен, а и това ще бъде нещо, което ще я притеснява.
- Господине а-аз...*отдръпнах се от него и си поех въздух* Нямате чувства към мен, вие сте влюбен в другата жена!
- Чуй ме внимателно сладко, ти си единствената, която не просто харесвам, а обичам. Каквото и да ти казват така се чувствам. *държах я за кръста, притисната до себе си*
- А жената? *погледнах го жално*
- Забелязала си, че и тя е учителка нали? Нова е в училището. По - близки сме си, защото ми е сестра. *усмихнах ѝ се*
- Сестра? Имате и сестра? *изгледах го учудено*
- Аха, тя не живее с мен, брат ми също не живееше с мен, сега реши да се самопокани. Сигурен съм, че много ще се харесате с нея. *не спирах да отделям поглед от устните и очите ѝ* Плакало ли си мъниче?
- Н-не * не ми говори така, дишането ми се учестява, става ми много топло и загубвам контрол над всичко*
- Прости ми, вместо да те правя щастлива те карам да плачеш. Извинявай! *целунах челото и косата ѝ, тя ме прегърна и тихичко прошепна: Няма за какво! Всичко е наред!
*След това и Роузи и Макс слязоха заедно щастливи и отново заедно*