In love with my teacher (Finished)

17.

Г.Т. на Маги
След като влязох се загледах в къщата, погледът ми шареше нагоре - надолу и се чудех кое да направя по - напред: да се преоблека или да направя нещо за ядене. Знаех, че момичетата са гладни, а и много исках да приготвя нещо специално за учителя си.
- Маги ще сложа сладоледа в камерата, имаш ли нужда от помощ за храната?* попита Лиз и се загледа в мен, очаквайки отговора ми*
- Ами.. не, но ела насам замалко.
- Какво има?* приближих се до нея*
- Господина си говори с Роуз, може ли да се качиш горе и да пооправиш малко, за да не завари кочина?* погледнах я и показах 24 каратовата си усмивка*
- Добре, добре, ще ме заслепиш с тези бели зъби. Качвам се!* каза тя през смях*
- Благодаря!
И така докато Роузи и учителят ми си говориха аз сложих няколко пакета пуканки в микровълновата и се заех да направя пица. Естествено нямах време да меся тесто, имах готово, което трябваше само да разточа, попитах гостите за съставките, всички казаха да е по мой избор. Лиз слизаше щастливо отгоре и носеше в ръцете си парфюм, дойде при мен и започна да се върти около тестото.
- Какво правиш?* попитах я и се усмихнах*
- Чудя се дали ако те напръскам с този парфюм господина ще те вземе за жена веднага или ще те изчака поне да завършиш?* тя се засмя, а аз станах толкова червена, че усещах как бузите ми парят*
- Дай ми го!* казах аз и посегнах да го взема, само че Лиз се опита да ме напръска и пръсна, но не по тялото ми, а в очите*
- Маги много съжалявам! Добре ли си?* каза тя разтревожено*
- Да, добре съм, но не виждам нищо.* Стефан и Роуз спряха разговора си и отидоха при Лиз и Маги*
- Какво става тук?* попита Стефан, а Маги се обърна с гръб към него, защото не знаеше къде е той и каза: Всичко е наред, само малко не ви виждам.
- Маги? Говориш на мивката, аз съм зад теб.* каза той през смях*
- Съжалявам.* обърнах се към него, а той сложи ръката си на рамото ми, за да ме ориентира къде да застана*
- Роузи помогни ѝ да омеси тестото гладна съм!* каза Лиз*
- Ела замалко. * дръпнах я настрана и казах: Лиз, аз не мога да меся тесто.
- И аз не мога* отвърна и се загледа в Стефан* Сетих се нещо, но няма да казваме на Маги.
- Добре?
15 минути по - късно
- Маги, аз съм застанала зад теб и ще ми казваш кое къде да сложа, а понеже не съм убедена как се меси тесто ще го месим двете. Ще усещаш ръцете ми.* каза Роуз и се усмихна*
- Добре. * отвърнах аз спокойна*
Лиз и Роуз излязоха от стаята, а Маги повдигна въпроси, на които сама си отговаряше. Сигурно се чудите кой беше с нея? Познайте! Стефан! Но тя не знаеше, докато той не хвана ръцете ѝ, и с тих глас прошепна: Имаш много нежни ръце!
Г.Т. на Маги
Цялата се разтреперих от дълбокия му глас, минаха тръпки по врата ми, заради топлия му дъх, който се удряше в студената ми кожа. Докоснах ръцете му за секунда и след това се отпуснах в прегръдката му. Макар да беше застанал зад мен ръцете му сякаш ме бяха прегърнали, а понеже беше и по - висок от мен усещах как се навежда до ухото ми.
- Маги? Добре ли си? Къде се отнесе? Няма да го месим това тесто цял ден, я! Дай темпо, гладни сме!* развика се Роуз*
- Но ти как? Какво правиш тук?* учудих се и се обърнах стреснато*
- Ъммм...меся тестото с теб? От има няма 20 минути? Защо какво има?
* надявах се да я объркам, за да не разбере какво е станало*
- Не, нищо!* докоснах тестото и казах: Готово е! Сега сложи тези неща на пицата, а аз ще отида да се измия.
- Добре.* каза с усмивка Роуз и изчака да чуе затварянето на вратата в банята, веднага след това отиде при Стефан и Лиз и каза: Нали не се е усетила?
- Не мисля.* каза усмихнат Стефан* Добре, че дойде да ме смениш в последния момент. Благодаря!
- За нищо!* тримата се усмихнаха и седнаха на дивана в очакване на Маги*
Г.Т. на Маги
Въртях се в банята и се чудех полудявах ли? Чух гласа му? Докоснах ръцете му? Как не е бил той? Вече ми се привижда и ми се причува гласът му? Какво ми ставаше?