In love with my teacher (Finished)

33.

- Как така познати? *стоях и гледах с недоумение* Аз не искам да имам такива отношения с теб, обичам те!
- А-аз *Маги! Внимавай какво ще кажеш, дойде у тях, за да се сдобрите, помни че той няма да те чака и ще те зареже, ако продължаваш да се държиш така* съжалявам! И аз те обичам, но просто...защо отиде да пиеш в бара? И не ме попита за писмото, а сам реши какво е станало? *направих крачка към него и го прегърнах, а той само това чакаше, обви ръце около мен и ме пристисна до себе си*
- Прости ми! Много съжалявам! Аз ... вместо да си преглътна мъжкото его, реших да ти се заяждам и да преценявам нещата без да ги обмислям много.
- Прощавам ти! *погледнах го, а той се наведе и ме целуна*
- Сега ще ми разкажеш ли какво е станало? *попитах я, докато галех лицето ѝ*
- Д-да, може ли да седнем? *хванах ръката му*
- Може! *седнахме един до друг и аз се обърнах към нея*
- Преди две години се запознах с Филип. Той ми стана гадже при непредвидени обстоятелства, неговите родители и моите се познаваха и нещата станаха по - бързо като разбраха, че сме се запознали. Срещаха ни постоянно, а той единственото, което искаше от мен, въпреки ласките и думите му, беше да преспим. Аз не исках. Изграждах емоционална връзка с него, а той искаше физическа. Един ден той дойде в училище и ми пусна клип, каза че го е заснел снощи и ако не се съглася да преспя с него ще го пусне навсякъде. Аз не го обичах, не исках да спя с него и му отказах без дори да знам какво съдържа клипа. След седмица ме извикаха на съд с родителите ми, пуснаха клипа пред всички и той каза, че аз съм го била насилила, а а-аз д-дори не помнех к-кога е с-станало.
- Ела тук! Успокой се бебче! *придърпах я в прегръдките си, а тя се успокои и продължи да разказва, като се беше вкопчила в мен, като малко дете в баща си*
- Той имаше лъжливи свидетели, които го оправдаваха, а аз дори не помнех какво се беше случило. Решиха, че се опитвам по някакъв начин да ме оневинят като се правя, че не помня и ми обявиха две годишна присъда.
- А Лиз и Роуз? Те защо не знаят за това?
- Откъде знаете, че не знаят? *погледнах го учудено*
- Първо тях попитах за писмото. *наведох глава*
- Не знаят, защото ги излъгах, че съм била две години нагости на родителите си. Аз наистина не съм искала да спя с него, нито да му правя нещо, дори не помня да е ставало, наистина! *отново гласът ми започваше да трепери и от очите ми да падат сълзи*
- Спокойно! Ох...миличка, само да знаех, че нещата седят така! Знаеш ли какво? Това означава, че само Филип знае какво наистина е станало!
- Д-да!
- Нека си поговоря с него! *гласът ми стана студен и стиснах ръката си в юмрук*
- Н-не, той ...страх ме е да не ти направи нещо и на теб *казах загрижено и погалих ръката му*
- Нищо няма да ми направи. *целунах я по косата*
- Моля те! Обещай ми да не говориш с него! Той е психопат, не знам на какво е способен.
- Успокой се, до теб съм освен, за да те обичам и за да те пазя и защитавам! Не ме спирай да го правя, защото няма да му позволя да те докосне! *тонът ми беше спокоен, но бях изключително решителен за това*
- Б-благодаря! Но се пази!
- Ще се пазя! *притиснах я до себе си и започнах да я галя, докато и двамата не се унесохме и не заспахме.