- Не можем да сме заедно повече! Върви си!
* Маги се присегна да затвори вратата и щеше да го направи, ако Стефан не беше хванал ръката и*
- Това ли е краят? Ще сложиш край на всичко? Ами любовта ни? Тя толкова малко ли значеше за теб?... Толкова ма...
Името ми е Маги Джоунс, както вече знаете уча в гимназия. На 18 съм, имам брат на име Сам, който е с 4 години по - малък от мен. Той учи в моето училище. Макар разликата ни да е толкова голяма се разбираме и подкрепяме, като всеки брат и сестра се караме естествено, понякога се боричкаме... добре де, няма какво да си кривим душата вкъщи е като бокс турнир между Пулев и Кличко. Но въпреки това се защитаваме взаимно и много се обичаме. Сам е по - малък на възраст, но е една глава по - висок от мен, сега е осми клас. Когато му е трудно с нещо винаги идва при мен за помощ, аз му помагам и разрошвам косата му, обяснявайки му колко е лесно. Не съм феймъс, в класа съм по - скоро, като скучната зубърка, която не знае какво е забавление. Том беше от старото ми училище, той винаги ме е подкрепял и ми е помагал, но сме само приятели. Той няма чувства към мен и аз нямам към него, но сме най - добри приятели. Лиз и Роуз са двете ми най - добри приятелки, с Роузи се познаваме от първи клас, а с Лиз се запознахме преди шест години на едно парти, Роуз ме запозна с Лиз и оттогава станахме много близки. Днес денят беше малко по - топъл от предишния, но няма как. Септември е, и е още лято, обух късите си пантолони и облякох една тениска на панди. ( обожавах ги, ойй колко са мекичкиии) Звъннах на Роуз и Лиз да стават и да се оправят за училище. След половин час се срещнахме.
- Роуз къде беше вчера? Защо не дойде на откриването?* попитах аз - Откриване ли? * учуди се* Кога? От колко е било това? Проспала съм го! * вдигна рамене и се прозя сънено* - Боже Лиз! Погледни я, ще си проспи живота, как може да е толкова разсеяна? - Ейй * викна* Аз все още съм тук и ви чувам! - Да да! * изкикотих се* - Лиз добре ли си? * спряхме и аз и Роуз се загледахме в лицето и, не показваше никаква емоция... това значеше само едно.... Майк пак беше сгазил лука. - Лиз* Роуз я хвана за рамената* Майк ли направи нещо? Кажи ни! Какво става? - * тя погледна Роуз плахо и тихо и каза* Н-не, н-не това. - Ами тогава какво има? * попитах* - Ами....* обърна се и извади един голям картон....чудех се откъде го извади, подаде ми го с усмивка, аз гo поех и я погледнах учудено* - ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАГИ!!! ОБИЧАМЕ ТЕ!! * отворих кутията, в нея имаше торта, на тортата беше отпечатана снимка на нас трите, когато бяхме на един лагер заедно и беше прекрасно и незабравимо.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
С тях бяхме едно семейство, казвали сме си неща, които никога не бихме споделили на родителите си, това бяха нашите тайни. Имахме си огромно доверие и много се обичахме. Две сълзи паднаха върху тортата и видях, как лицата на Роуз и Лиз станаха от светли и усмихнати, тъжни и притеснени. Прегърнах ги и казах : Благодаря ви! Вие сте най - добрите! * напълно бях забравила, че днес имах рожден ден. Родителите ми работеха винаги, рядко обръщаха внимание на мен и Сам, никой вкъщи не се беше сетил за рожденния ми ден, Лиз и Роуз бяха моето семейство. Винаги, когато съм имала нужда от помощ, дори в най - глупавите ситуации, те са били до мен, окуражавали са ме, успокоявали са ме. Не мога да си представя живота без тях. - Лиз, Роуз наистина се радвам, че ви имам! Вие винаги сте били и винаги ще бъдете моето семейство, каквото и да се случи! Благодаря ви!
