In love with my teacher (Finished)

21.

- Господине? Искате ли кафе? * хванах чашата и се обърнах с усмивка към него *
- Да, благодаря! * взех чашата от ръката ѝ * Маги?
- Да? * погледнах учудено *
- Благодаря за хубавата вечер! Беше ми изключително приятно.
- На мен също! * взех моят чай и седнах срещу него на масата *
- Искаш ли да се разходим малко след закуска?
- Да!
- Добре, ще те заведа на любимото ми място. * усмихнах се щастливо *
- Д-добре. * АХАЙВККВКВКВКВ, ТОЙ ЩЕ МЕ ЗАВЕДЕ НА ЛЮБИМОТО СИ МЯСТО .... Я чакай малко! На среща ли ме кани ??? Не, не, обикновена разходка въображение мое ... но пък имаш право, ако е среща .... оххх .... да му се невиди! Добре де, да приемем, че е среща хипотетично ... Хахяйвйвкв .... имам среща с любовта на живота си. Не показвай емоции *
- Хахаха добре ли си? * не се съдържах и се засмях, отстрани приличаше на домат пред експлозия, беше толкова червена *
- Да? Защо се смеете? * ооох ... изложих се .. *
- Не, не ми обръщай внимание! Просто си много сладка! * на глас ли го казах? Глупак! *
- Б-благодаря! * изчервих се и наведох глава, а той отпи от кафето и му остана мустак от млякото * Хахаха!
- Какво? * попитах с усмивка, беше толкова красива като смееше *
- Имате ... м-мустак ... от ... к-кафето! Хахахаха, много добре ви стои ! * лицето ми се зачерви, а коремът ме заболя от толкова смях *
- Да, добре ми стои, наистина! * застанах пред огледалото и започнах да се оглеждам * А ти защо пиеш чай? Не обичаш ли кафе?
- Ами преди пиех, но сега предпочитам чай. Кафето ми е много силно, първите няколко пъти не ми се получаваше и спрях да го правя и да го пия.
- Искаш ли аз да ти направя кафе? * спрях да зяпам прекрасния си образ и се отлепих от огледалото *
- Може ли? * погледнах го с надежда и оставих чая настрана *
- Мхм, ще ти преподам урок за най-хубавото кафе. Аз съм го научил от своя дядо. Надявам се да ти хареса. * усмихнах се и отидохме в кухнята *
В кухнята
- Маги застани пред мен. * Хванах нежно малката ѝ ръка и я дръпнах към себе си *
- * Не се приближавай толкова близо до мен, сърцето ми заби бързо и дишането ми се учести *
- Така първо слагаме вода, и я загряваме, след това добавяме кафето и оставяме малко да поври. *
Magic skip time
- Готови сме! * хванах ръката ѝ по - здраво и се притиснах плътно до нея, а тя се разтрепери и капачето на кафеварката изскочи и ни опръска *
- Ахх * писнах и изпуснах капака * Горещо е!
- * загледах се в лицето ѝ ... .... ох ... това стенание .... проклятие! * Маги? Имаш малко кафе ... навсякъде!
- Да, ти също! * двамата изпаднахме в смях, а той се приближи до лицето ми и се гледахме така няколко секунди преди да махне с пръст капката кафе от бузите и косата ми *
- Хаха, мой ред е! * Взех салфетка и докоснах неговото лице, опитах се да му кажа, че има кафе точно на устните, а той се направи на ударен * Имаш кафе и тук! * посочих с пръст и докоснах устните му *
- Почисти го! * каза със спокоен и плътен глас, през цялото време не откъсна очи от мен, хвана кръста ми и ме целуна ....