*Днес беше поредния ден, в който имах физика. Алармата ме събуди, обърнах се нежно към часовника и просто го изключих, котката дойде и започна да се гали в лицето ми, гушнах я и реших да се потъркалям в леглото още малко. По едно време ми омръзна и станах сетих се, че имах първи час физика...и тогава ме огря идея - ще се издокарам за него, да! Отидох в банята, взех си душ, докато се къпех видях как котката реши да влезе при мен, взех я и я погледнах странно, подуших я и отново я погледнах: Ти от колко време намирисваш на умряло? Котката ме гледаше радостно, явно не разбираше какво и говоря, защото махаше с опашка.* Разбира се какво си мисля? Говоря на котка* сама се засмях на думите си, взех котката и я намокрих хубаво. Тя започна да маха ядосано с опашка и ме погледна жално* Не си го и помисляй!* Погледнах я злобно* Ще те изкъпя, защото миришеш на умряло! А все си мислех, че е от мен!* Хубаво я насапунисах и я изплакнах, мале колко козина. Излязохме чисти и мокри от банята, след това изсуших козината на мокрия си плъх и козината му бухна и стана топчест плъх. Аз започнах да се смея и погалих котката* Сега вече си красавец! И мъжете ще те заобичат* плъха само изпуфтя и врътна дупето си към кухнята, аз го последвах и му дадох храна. Сега трябваше да се оправя аз, а имах само 1 час...е сигурно щеше да ми стигне. Изсуших си косата, леко я срясах, защото тази къдрава ,, грива,, тоест моите три косъма, дето се чудя на коя страна да среша, бухваше и то доста. Приличах на гнездо в ремонт. След това се облякох с черни дънки и светло синя блуза, с къс ръкав. Сложих си любимия ми парфюм с аромат на синя слива, колкото и смешно да звучи на храна човек мирише най - добре ;) След парфюма вързах двата си косъма на конска опашка, колко беше конска и колко опашка нямаше да коментирам. Сложих малко сенки и черна очна линия, малко гланц и бях муцка. Погледнах се в огледалото и си казах: Ихааа, ма аз съм могла да приличам на човек бе, или поне да се доближавам до човешкото. Оправих си раницата и щастливо отидох до кухнята за закуска. Взех си прясно мляко, студено, защото нямах време да го стоплям и го сложих в препълнена чиния с корнфлейкс. Част от млякото излезе извън чинията..ами шанс..такъв е живота. След като се накльопах почистих кочината, която сътворих и взех нещата си. Излязох и погалих котката: Пази къщата дребосъче!* Котката помаха с опашка и измяука, аз заключих и излязох щастлива. По пътя бях със слушалки, и когато пристигнах до училище Лиз и Роузи дойдоха пищейки към мен.
- Какво има? Защо сте се развикали?
* Двете ме изглеждаха от земята до главата и не казаха нищо, веднага млъкнаха и ме погледнаха*
- Много си красива днес! Заради него ли?* Попита Лиз*
- Ами..не..аз такова* изчервих се, а Лиз ме побутна с усмивка*
Г.Т. на Лиз
Няма да и кажа, не искам да разваля всичко, побутнах и Роуз, за да си мълчи, но тя ме разбра погрешно*
- Маги, това, за което сме тук всъщност е..защото Стефан е хванал друга жена за ръката и искахме да ти кажем.
- Какво?* Казах аз усмихната, докато не осъзнах какво всъщност е казала Роуз* С д-друга ж-жена? * Погледнах ги и очите ми се насълзиха, побягнах към тоалетните, а те тръгнаха след мен, но се блъснах в учителя си. Той ме изгледа шокирано и ме спря.
- Маги? Какво има?
* Аз отблъснах ръката му и продължих да бягам* Защо трябваше да се случва така?
![](https://img.wattpad.com/cover/163203882-288-k294633.jpg)
YOU ARE READING
In love with my teacher (Finished)
Romance- Не можем да сме заедно повече! Върви си! * Маги се присегна да затвори вратата и щеше да го направи, ако Стефан не беше хванал ръката и* - Това ли е краят? Ще сложиш край на всичко? Ами любовта ни? Тя толкова малко ли значеше за теб?... Толкова ма...