In love with my teacher (Finished)

40.

- А какво ще правим с децата? *погледнах ги как спокойно спяха на нашата спалня*
- Ще ги вземем с нас! *седнах до тях и започнах да ги галя*
- Мила знам, че трябва, но те са още бебета, ще плачат, ще викат, ще са гладни, а ние имаме работа за вършене. *гледах я притеснено, след това седнах до нея и я хванах за раменете, като я обърнах към себе си и започнах да я галя по ръцете*
- Виж Ноа, децата няма да ни пречат, не се тревожи! Ще ги облечем и ще отидем, всичко ще е наред! *целунах го и станах, отидох в другата стая, за да намеря дрехи за малките, а той ме последва*
- Извинявай! Аз...не знам защо го казах! *опрях се на вратата и я гледах жално*
- Защото се родиха преди месец, още не си свикнал с мисълта, че всичко ще е наред и се притесняваш за работата ни и за тях, това е! Ти просто си един грижовен баща, с когото всяко дете ще бъде щастливо. *отидох при него и го прегърнах, той започна да ме целува, след това легнахме на леглото и точно тогава децата се разплакаха....даа...винаги уцелват момента*
- Хахаха винаги уцелват момента! *засмях се и я пуснах да стане и да отиде при тях*
- Ноа, телефона ти звъни! *провикнах се, докато гушках и успокоявах дребосъците*
- Идвам! *станах от леглото и отидох при жена си* Кой е?
- Непознат номер е. *подадох му го, а той вдигна, в този момент децата спряха да плачат и всичко стана много тихо, чуваше се само дишането ни в стаята*

- Да?
- Ноа? Вие ли сте? *попитах с разтреперан глас*
- Да, Стефане кажете!
- Ноа, лекарите решиха да отведат някъде Маги тази сутрин, моля ви побързайте!
- Веднага се обличаме и идваме, какво става с нея? *жена ми щом чу отиде в другата стая и взе едното дете със себе си, започна да го облича, докато другото седеше до мен и държеше здраво панталона ми в малката си ръчичка*
- Искат да я погребват! Нямаме много време!
- Ще побързаме! Довиждане!
- Довиждане!

- Скъпа! *влязох в стаята и видях, че тя е облечена, едното ни детенце също* Ще я погребват!
- Да побързаме! Скъпи?
- Да?
- Ти се облечи, а аз ще облека другото бебе.
- Добре, благодаря! *набързо взех един чифт дънки и риза от гардероба си, след като се облякохме, взехме няколко книги със себе си и излязохме. Запътихме се към болницата. Още на вратата ни спряха и ни попитаха кои сме и при кого идваме, казахме им за Стефан и влязохме в стаята му*

- Здравейте! Здравейте! *поздравихме го*
- Здравейте! *помахах им от инвалидния стол, на който седях*
- Скъпа, върви! *тя остави децата при нас и отиде при Маги*
- Чакайте малко, къде отива тя? Дори не знае къде е Маги! *опитах да се надигна, но не успях*
- Тя ще я намери, елате! Да отидем при тях! * подадох му ръка, а той ме погледна странно*
- Аз съм инвалид господине, само ще ви бавя.
- Ще отидем при Маги и няма да сте в инвалидна количка. Хванете ме!
- Вижте, не се шегувайте с това, не е забавно, аз...*докато говорех, той хвана ръката ми и ме вдигна, в този момент усетих сила, която влезе в мен и ме повали обратно на земята, известно време лежах на пода, а след това станах*
- Опитайте да ходите сега. *хванах го за двете ръце и той направи първата си крачка*
- Това е невъзможно! Аз ходя! *оформиха се сълзи в очите ми, започнах да скачам, да го прегръщам* Но вие как го направихте? Това е невъзможно, лекарите ми казаха, че няма да стъпя на краката си повече!
- Всичко е наред, усещате ли болка някъде?
- Да.
- Къде?
- Усещам болка в цялото тяло, най - често в сърцето.
- Душата ви е разбита на части *погледнах нагоре и сложих ръката си на гърдите му*
- Какво правите? *погледнах учудено и усетих сякаш парченца стъкло се събираха в мен*
- Помагам ви! *усмихнах се и погледнах през стъклото* Маги и Ина идват.
- М-ма-аги? *целият се разтресох и видях любимата си....ТЯ БЕШЕ ЖИВА, НЯМАШЕ КАК ТОВА ДА Е ИСТИНА* МАГИ! МАГИ!
- ГОСПОДИНЕ! *затичах се към него и го прегърнах, целунах го, толкова ми липсваше* Но как се случи всичко това? Обяснете ни! *двамата влюбени гледаха към Ина и Ноа*
- Радваме се, че помогнахме! *Ноа се усмихна*

А какво стана с Маги и Стефан? Братята им се ожениха, Маги си намери нови по - добри приятели. Често се виждаха с Ина и Ноа, станаха като семейство с тях. Помагаха си, обичаха се. Маги и Стефан се ожениха, тя продължи образованието си, а след като завърши забременя с три деца - две момичета и едно момче - Сара, Катрина и Джоуи. Бяха едно прекрасно семейство, любовта им беше силна и истинска, децата им растяха в любящо семейство и с добри приятели. А Маги и Стефан си доказаха колко много се обичат. Доказаха, че за любовта няма граници, и че ако човек иска, има силна воля и вяра може да постигне всичко!

Искам да благодаря на всички читатели, които гласуваха, писаха коментари и ме подкрепяха! Много ви благодаря, че ме окуражавахте и ми давахте смелост! ❤️❤️ Желая ви всичко най - хубаво! Очаквайте скоро новата ми книга за запознанството и живота на Ина и Ноа. Обичам ви! 🥰