In love with my teacher (Finished)

22.

.....той ме целуна...ОСКСЛВЛВМВЛВЛВЛ! ТОЙ МЕ ЦЕЛУНА! Така де, той още ме целува....какво да направя? Да седя като риба с отворена уста...първата ми целувка е...*отдръпнах се от него и си поех въздух*
- Съжалявам! *едвам казах и отстъпих назад* За първи път ми е!
- Така ли? *погледнах я учудено* Учудвам се как не те е целунал някой досега, много си хубава! И умна, ти имаш всички качества, които би искал някой мъж от една жена и то в съвършенство!
- Н-не говорете така! *отстъпвайки назад стигнах до стената на кухнята и нямаше накъде да мръдна повече*
- Кога ще спрем да си говорим официално Маги? Говори ми на "ти" *приближих се до нея и отново я притиснах до себе си, а тя сложи ръцете си на гърдите ми* Ако не ти харесва ще спра! *погледнах я и се молех да не поиска да спрем*
- А-аз...вече ви казах, тоест Ти казах, че не знам как да...*замълчах и се опитах да не гледам него, защото ми беше много неловко*
- Как да се целуваш? *хванах лицето ѝ и го обърнах към себе си* Ще те науча, стига да ме помолиш.
- К-как така да те помоля? *вече загубвах контрол над ситуацията, не знаех какво се случва, гледах само него, спрях да му се дърпам и се отпуснах*
- "Моля те учителю, научи ме!" *погледнах я и погледът ми спря на устните ѝ отново, бяха зачервени, леко подпухнали и исках да ги целуна отново*
- А-аз...* НЯМА НАЧИН ДА КАЖА ТОВА, ТОЙ НАРЕД ЛИ Е? Как ще му го кажа? Та аз ще припадна след малко от вълнение*
- Аха? Продължи!
Някой звънна на вратата
Г.Т. на Маги
Слава Богу! Благодаря ти, който и да си!
Г.Т. на Стефан
Сега ли точно трябваше да звъннеш? Нямаш ли си личен живот? Ако нямаш, поне не разваляй моя! Ех, че егоисти!
- Ще отида да отворя! *бързо излязох от кухнята и се затичах към вратата*
- Да, върви!
Отворих вратата
- Т-ти какво п-правиш т-тук?
- Батко тук ли е сладкишче?* сложих ръка на косата ѝ и я разроших*
- Не ме наричай така перверзник!*хванах ръката му и я махнах от косата си*
- Ти ще стенеш под мен! *усмихнах се и влязох*
- Да, само в мечтите ти! *треснах вратата и отидох при учителя си* Господине брат ви е тук!
- Брат ми? Той какво прави тук?
- Търси ви.
- В хола ли е?
- Да. Ще ви донеса кафето на масата.
- Добре, благодаря!
Макс и Стефан
- Еее батко какво ще кажеш за момичето?
- Какво имаш впредвид?
- Хубава е нали? И е умна, жена мечта, а?
- Какви искаш да кажеш с това Макс? Не увъртай! *изгледах го ядосано и притеснено*
- Батко...влюбен съм в нея. И мисля, че между нас ще се получи, тя също ме харесва.
- Така ли? *опитах да не показвам емоция, от колко време я познаваш, че вече се и харесахте???Маги те харесва?*
- Ами дори да не е така ще ме захаресва, важното е, че аз съм влюбен в нея батко!* изгледах го с надежда*
- Радвам се за теб, но трябва да си наясно с нейните чувства Макс, защото ако тя не те харесва ще разбие сърцето ти разбираш ли? * той е по - малкият ми брат, готов съм на всичко за Маги и него, но...щом я харесва нека опитат, въпреки че знам, че Макс не е сериозен и само се чука с гаджетата си, но той се е променил, изглежда ми променен. Щом Маги го харесва...какво мога да направя*
- Благодаря батко! Ще ми помогнеш ли?
- Със?
- Е, ами...знаеш, ти я познаваш от по - дълго време и теб би послушала за всичко. Помогни ми да се влюби в мен!
- Макс, аз не мога да реша какво ще избере сърцето ѝ.
- Да, но можеш да ме препоръчаш.
- Да...мога *Маги дано наистина да ме обичаш толкова, колкото си мисля, защото ти предстои труден избор и нечие сърце ще бъде разбито*