In love with my teacher (Finished)

26.

И миналото ме удари като врата на излизане, припомних си всички моменти с бившия си, засрамих се от тях, защото моят учител никога не би направил подобно нещо, а аз бях... и то съвсем съзнателно. А сега след това изказване бях убедена, че ще го загубя, нямаше да мога да му обясня извратените си преживявания, нито можех да му дам обяснение за тях. Дори не можех да вдигна поглед към него, очите ми бяха в земята, сърцето ми сякаш беше спряло да бие, дъхът ми беше затаен, очаквах да чуя: "За какво говори той?", разтреперих се, а бившият ми се приближи до нас. Стефан не ме попита нищо, застана пред мен, а аз се разплаках зад него.

- Здравейте! * казах опитвайки се да се сдържам*
- Здрасти, къв си ти? И кво правиш с курвата на училището? *погледнах я и видях, че е разплакана* Не се крий зад него бъзло!
- Вижте, неучтиво е да се говори така, не ме предизвиквайте, вървете си, веднага! *погледът ми стана студен и безразличен, кръвта ми замръзна и се вгледах в момчетата яростно*
- Или? Какво ще направиш? *беше ми толкова приятно да се забавлявам с него*
- Или *направих крачка към тях, и понеже бях по - висок сграбчих отворкото за яката и го вдигнах във въздуха* Такъв шамар ще ти отцепя, че няма да мога да те догоня да ти кажа извинявай! *разтресох го, а той поклати глава* Повече да не съм те видял около нея и да не съм чул такива думи по нейн адрес във и извън училище, разбра ли ме?* затегнах захвата си*
- Д-да, разбрах ви Господне!* целия се разтреперих, този тип беше ненормален, а погледът му можеше да накара дори дявола да замръзне на място*
- Извини ѝ се и изчезвай оттук! *пуснах го и той се строполяса на земята, отиде до Маги и я погледна със сълзи* Маги...аз...извинявай, че се опитах да те изнасиля и правих други неща, които не ти харесваха, включително онова с пръстите. *знаех си, че нямаше друг начин по който да я нараня толкова, казах ѝ всичко с подробности, защото всеки би се погнусил от това и би я зарязал, този щеше да я зареже също, след като вече знае какво е правила*
- Прощавам ти! *едва му се усмихнах, без да поглеждам учителя си...вече го бях загубила, след това, което знаеше за мен не би ме погледнал никога, подадох ръка на Филип и той се изправи, след това си тръгна*
- Маги? *нищо чудно, че толкова плахо реагираше винаги на докосванията ми, а аз дори я насилвах да ме целуне....какъв съм тъпанар...толкова е преживяла и е още уплашена от това, а аз вместо да премахна страха ѝ, аз го стимулирам и той става все по - голям*
- Да? * обърнах глава към него, без да го поглеждам*
- Обичам те! *прегърнах я и усетих как се сгуши в мен, а след няколко секунди тениската ми стана в сълзи* Каквото и да си преживяла е било в миналото, аз няма да съм като него, ще съм внимателен. Не те искам, за да възползвам по някакъв начин от теб и да те изчукам, а след това да те оставя, не го искам, искам да се оженя за теб! Обичам те, много!
- И а-аз т-те о-о-обичам много! *едва успявах да говоря през сълзите си, но се чувствах щастлива от нещата, които той ми казваше, но въпреки това трябваше да го попитам, за да знам аз* Не си ли отвратен от мен? *вдигнах погледа си и улових неговия объркан*
- А? *погледнах я объркано и започнах да я галя по косата*
- След това, което чу за мен, не ме ли ненавиждаш?
- Не разбира се! Ти нямаш вина за случилото се, не е било по твоя воля. Никога не бих те винил за подобно нещо. Никога! *притиснах я до себе си*
*Звънецът*
- Време е за час сладко!
- Д-да. Ще си ходим ли заедно? *привързвах се към него, исках да правим всичко заедно, влюбвах се*
- Мхм. Ще намерим Лиз и Роузи и ще си тръгнем заедно, ще ви чакам отпред пред главния вход.
- Добре.
- До после мъниче!
- До после учителю! *помахах му и тръгнах усмихната към кабинета си, не вярвах, че ще мине така добре*