Момиче се мести в специално училище. Там тя ще разбере много тайни за себе си и ще се изправи пред любовна дилема. Проблемите връхлитат един след друг и враговете й все повече се множат. Приятелите може да не са подходящата компания на човек с толко...
Здравейте, казвам се Джезабел на 19 години съм, не познавам родителите си, защото са починали когато съм била много малка поради причина, която не знам. Оу забравих да спомена, че съм вампир. 15.09.2019г. (понеделник) Днес ще постъпвам в университет за свръхестествени създания. Това ще е първото ми училище, в което няма да се страхувам да показвам истинската ми страна. ~ Алармата ми би и станах веднага, защото бях развълнувана за новото училище. Облякох се:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
стегнах си багажа и се качих в автобуса, който возеше само ученици към училището за свръхестествени. Пътувахме дълго време и имах време да разгледам другите ученици в автобуса. Имаше най различни същества- от вампири и вещици до върколаци и феи. Няколко спирки след моята се качи момче, което изглеждаше студено и грубо по начина, по който избутваше другите за да мине. ~3 часа по-късно~ Автобуса спря и всички започнаха да слизат, но изчаках да се изнесат, за да слезна на спокойствие. Естествено се оплетох в слушалките си и при слизането по стъпалата на автобуса се спънах и паднах пред всички. Изядох си много коментари и подигравки, но най- вече всичките тези гласове, които се смяха на небрежието ми. Едно момиче ми помогна да стана и ми се представи: -Хаха, здравей, аз съм Даяна, но може да ми казваш Ди! -Здравей, аз съм Джезабел, накратко Джи или Джей!- отвърнах й аз с лека усмивка. -Е, Джей, на колко си?- попита ме докато вървяхме към сградата на училището. -Хм, ами ти?- отвърнах на въпроса с въпрос, защото не се доверявам лесно на хората. -Хаха, аз съм на 19!-засмя се. -Е, значи ще се виждаме цели 4 години.- казах аз фалшиво развълнувана. -Супер, ще се радвам да станем приятелки!-заговори отново. Това момиче много се усмихва, чак ме дразни. -Ъмм да, аз трябва да вървя.-измъкнах се и забързах напред. Това беше училището:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влезнах и започнах да си гледам разписанието, за да си намеря стаята. Въпреки че имах карта се загубих и попаднах в празен и дълъг коридор. Видях момче и се зъпътих към него. -Хей, извинявай!- възкликнах аз. -Кажи.- отвърна той безчувствено и леко раздразнено. -Ъмм, загубих се и бих искала малко помощ, ако не е проблем. -Всъщност е проблем!-отряза той като се обърна и тръгна да върви. -Аха, ясно. Ти ли ще си безчувствения бад бой на училището?- започнах да го провокирам. -Ти за каква се мислиш?- спря се и попита с леко повишен тон. -Оу, ами всъщност се мисля за по- интелегентна от теб тъй като знам как се разговаря с хората.- отвърнах с надсмешка, но може би не трябваше. Той се стрелна към мен със страшна скорост и ме притисна в стената. Започна да ми шепти в ухото: -Внимавай с кого се захващаш, не съм от тези, които ще те подминат само заради това че си момиче! И само да ти напомня, че ние не сме хора.
