Хари Едуард Стайлс. (25) Човек, който знае отлично какво са пари, слава но и болка, мъка и самота. Но не знае какво е споделена любов. Приятел и съдружник с още четири момчета в музикалния бизнес. На пръв поглед - живот, мечта. Какво ли мисли той по...
Бях с майка ми, баща ми и брат ми. Пътувахме към родното ми село за да видим баба и дядо. Говорехме си, пеехме, смеехме се. Изведнъж мама започна да вика и да бута татко. -Лукас! Лукас събуди се! Мамка му! Лукас, моля те скъпи! - майка ми вече плачеше неудържимо. Не разбирах какво се случва. Тогава колата излезе извън контрол. Не можах да осъзная ситуацията. В следващия момент всичко започна да става черно.
20 минути по-късно
Събудих се от шамарите на една медицинска сестра. Погледнах я и я попитах къде са родителите и брат ми. -Къде са? КЪДЕ СА ТЕ?! -Спокойно, миличка. Те вече са на по-добро място.-отговори спокойно тя, като ме прегърна силно. Отдръпнах се внимателно от нея. После видях парамедиците да изнасят кървавите тела на най-близките ми. Започнах да викам и да плача. Накрая просто паднах на земята. На сутринта ме повикаха да ги разпозная и потвърдя че са те.
**************************************
-Не! Не! Моля ви! Кажете ми че не е истина! - събудих се разко. Студената пот се стичаше по челото ми. Станах и отидох да банята. Преоблякох се и проверих дали не съм събудила приятелките ми. Отново сънувам това. За бога минаха 6 години. За малко бяха спрели. Не ми се беше присънвало от близо един месец. Успокоих пулса си и отново се отпуснах на удобната възглавница. Но сън така и не ме хвана. Отново се изправих, отворих вратата и по най-тихия начин слязох в кухнята. Там видях само София. Усмихнах и се. -Как си? - попита мя тя. Седнах до нея на дивана. -Пак го сънувах. - казах аз, когато вече бях заровила глава в ръцете си. -Отново? Минаха... колко? 6 години? -Да, но това продължава да ме мъчи. За бога бях само на 17. Не мога да повярвам че минаха цели 6 години и сега съм на 23, живея с най-добрите си приятелки, без родители и без брат. - отговорих, когато си спомних най-ужасния момент в живота ми. - Соф, колко е часа? -20:37. -Умирам да изляза някъде. Какво правят момичетата?- отговорих, като се опитах да не мисля за кошмарът ми. -Разглеждат профила на Найл, Луи, Зейн, Лиам и Хари. - изкикоти се тя. -Хайде да.... - беше прекъсната от звъненето на телефона и. - Извинявай, Лиам ми звъни. Тя излезе от стаята. След малко си върна и извика останалите. -Момичета, ставайте. Отиваме в Старбъкс. Момчетата ще дойдат след 15 минути.-съобщи Соф.
15 минути по-късно
Harry's POV
Тъкмо влязохме в Старбъкс и видяхме 5те момичета. Едно ми направи по-голямо впечатление . Кейтлин. Мамка му беше секси. Господи, защо замръзнах на място? Какво става с мен? Добре само спокойно, Хари. Всичко е наред. Тя я само едно красиво, секси момиче. Беше облечена така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Със спокойна походка тръгнахме отново към тях. Веднага тя се обърна, а аз щях да си глътна езика. Какво ти става Стайлс?! Да не си 15 годишна тийнейджърка?! Не! А сега се съвземи! Виж как момичето се чуди защо си я зяпнал! Вече не я гледах, сякаш ще и се нахвърля, а отидох направо при нея. -Хей! - показа перфектните си зъби. -Хей! Много си красива! -Ей, благодаря! - бутна ме леко и игриво малко по-надолу от рамото. Седнахме и дойде сервитьорът. Забелязах се погледът му пада върху деколтето на Кейт. Издразних се. Дали.... Не! Дали... дали ревнувам? Не, за бога, не. Познаваме се от няколко дни. Спри да мислиш за това. След думите които изрекох, знаех че имаше 9 чифта ококорени, вперени в мен очи. -По-добре вместо да заглеждаш момичето ми, да отидеш и да донесеш поръчките ни. - изсъсках ряско.
