HOME

chapter 21 - Have nothing?

Harry's POV

Кейти не ми говори вече 2 седмици. Не отговаря на съобщенията ми, обажданията ми, дори момичетата не ми отварят вратата.

Да, ходих до тях. Не знам мислех си, че ако ме види или нещо такова, ще иска да поговорим, да изясним нещата, но не.

В деня, в който отидох там, вратата ми отвори, този който най-малко исках. Джиджи. Тя винаги я е подкрепяла, не знам защо, но не ме харесва много, въпреки, че си познаваме от преди това.

Както и да е.

Когато я попитах дали може да вляза, за да поговоря с Кейти, тя просто ми тръшна вратата под носа. Ядосах се и звъннах на Елинор. Поне тя малко ме разбира. Освен Кейти разбира се.

Еллинор дойде, отвори ми, но не ми позволи за вляза. Каза, че ще попита Кейти, дали да ме пусне, то както и каза тя "съмнявам се да иска да те вижда, след цялата история", тя не пожела.

Не, че я виня. Аз дори не знам какво съм правил онази нощ.

Не съм виждал Шанел от тогава, но мисля скоро да и се обадя, за да ми каже какво, по дяволите, е ставало.

Както си и мислех, всички разбраха за случката. Дори и майка ми.

Обади ми се два дни след като Кейти си тръгна. Този път не си и мислех, че ще ме подкрепи, защото може би, повтарям може би, съм виновен. Дори и аз не смятам да се подкрепям, но искам да знам кагво съм правил.

Майка ми ми се обади и започна да ми обяснява неща, които знам вече от 10 години. Но явно не достатъчно ,за да не правя глупости.

Докато говореше се чуваше разочарованието в гласа и. И то не беше за нищо. Синът и има здрава връзка с момиче, което обича, но му е изневерил. Аз също бих бил отчаян.

Не обвинявам никого за думите, които наляха по мой адрес, заслужавам ги.

Феновете ме подкрепиха отново. За което им благодаря, но съм толкова глупав за да допусна такова нещо да се случи.

Когато нямах приятелка много момичета са ми се предлагали, дори са ме напивали, но не съм правил нищо с тях.

А най-глупавото, което правя в момента е, че не съм излизал от 2 дни, а просто стоя и гледам тавана в спалнята си.

Почти не се храня, само пия вода и ходя до тоалетната. Не съм куче все пак.

Момчетата идват, но винаги ми натякват, че трябва да говоря с Шанел.

И са прави.

Докато отново прехвърлях цялата вечер с цел да си спомня нещо, когато на вратата се звънна.

Облякох нещо по-прилично от пижама и слязох, за да отворя.

На вратата бяха Лиам и Луи, заедно с някакво момиче с качулка.

-Хари, влизай вътре. -нариди Лиам.

-Каква става? -попитах сънено.

-Това е Шанел. Трябва да си изясните някои неща. А ака папараците или още по-лошо Кейти я види да влиза тук, ще стане много лошо. - обясни.

-Да, наистина имаме да изясняваме някои неща. -погледах момичето с притворени очи.

-Ще бъдем в другата стая. Само спокойно, Хаз. - Луи прошепна последното изречение в ухото ми, а аз само му кимнах.

-Хари.... аз трябва да ти кажа нещо. -започна тя, но аз я прекъснах.

-О, Господи. Само не ми казвай, че си бременна или нещо такова. - облегнах се назад на дивана.

-Пази Боже, не. Аз, не мислех, че ще ти го кажа, но съжалявам. Не трябваше да постъпвам така спрямо теб и изобщо да правя нещо такова. - каза изведнъж.

-Ще те попитам само едно. - кимна -Правили ли сме ибощо нещо онази вечер?

-Не. Дори не ми позволи да те целуна. Опитах, но ти ме отдръпна и каза, че си влюбен до уши в Кейтлин и не искаш никоя друга. Отблъсна ме и просто си легна, а аз неможех да те изгоняв това състояние. Аз- прекъснях я.

-Значи няма нищо? - обърнах се към нея светкавечно, с огромна усмивка, а тя само кимна. - Благодаря, благодаря, благодаря. - прегърнах я.

-Съжалявам отново, Хаз.

-Няма проблем.

-Ще тръгвам. Не искам да създавам още проблеми.

-Чао.

Отдъхнах си.

Не мога да повярвам, че се скарах с най-невероятното момиче, заради нищо.

Но съм толкова щастлив, че не съм и изневерил.

Скоро отново ще бъда до нея. Знам го.

**************************************

Тази глава е по-кратка. 700  думи. Но спокойно. Скоро ще кача по-дълги