HOME

chapter 22 - another blue eyes

Kaitlyn's POV

Не приемах лъжата на Хари много добре. Не съм излизала от както се скарахме, а и не мисля да го правя.

Започвам да се чуда, дали не прекалих, защото той ми звъни постоянно. Иска ми се да си изключа телефона, но просто нямам смелост. Искам да знам, дали изобщо се интересува.

За тези 4 месеца, в които бяхме заедно имаме толкова много снимки заедно, все едно сме от 4 години. Наистина.

На някои той е намръщен, а аз го целувам по бузата, на други се целуваме, на други се усмихваме.

Но имам специално място в телефона си за само негови снимки.

Снимала съм го без той да знае, което ме улеснява. Обичам тези снимки, защото той изобщо не подозира, че го снимам и изглежда толкова естествен. Усмивката му е широка, тръпчинките му сякаш се канят да разкъсат бузите му, а устните му са розови, както винаги.

Елинор се опитва да ме изкара от къщата, но просто нямам никакво желание за каквото и да е.

-Съжалявам, Кейт, но ние излизаме. Не мога да те моля цял ден. Ако промениш мнението си ми звънни. - каза тя преди да излезе от стаята.

Телефона ми отново звънна и както се случваше и предните 2/3 седмици беше Хари.

Не можах да се сдържа. Грабнах телефона, вдигнах и го долепих до ухото си.

-Ало? - гласа му не беше с обичайната си дълбочина.

-Хей, какво става? - опитах се да говоря монотонно, но гласа ми ме предаде. Все пак не го бях използвала много през последните дни.

-Кейти, може ли да се видим? Моля те. Само за 5 минути. Трябва да ти обясня някои неща. - говореше бързо. Никога преди не го бях чувала да говори толкова бързо, изглежда е ужасно притеснен.

-Не знам, Хари... - поколебах се.

-Моля те. 5 минути. Само толкова. Моля те. - помоли ми се, а надеждата, която че усещаше в гласа му накара нещо в мен да се обърне.

-Аз... добре. -примирих се.

-Благодаря, благодаря, благодаря. След час в мола? - попита.

-Окей... -въздъхнах.

-Да тогава.

Затворих и станах от леглото за да се оправя.

_______
12:28

Хари закъснява с повече от двайсет минути, а аз започвам да се изнервям. И не защото може би ми върза тенекия, а защото знам, ме той е много точен.