chapter 25 - sick

277 9 0
                                    

Kaitlyn's POV

И така се минаха цели 3 месеца, а турнето беше на свършване. Момчетата бяха уморени.

Найл ядеше повече от обикновенно, което е неговия начин да се успокои, Луи и Лиам играеха на игра на думи преди концертите, а Зейн и Хари се гонеха из коридорите.

Заедно с приятелките ми се смеехме като луди. Както може би се досещате, щом Луи видеше двамата си приятели да се гонят се присъединяваше, а прасенцето Найл стоеше натъпкано и едва мърдаше.

И така както си беше април, месеците си минаха и вече е юни. След два дни се връщаме в LA. С Хари вече сме заедно от почти 7 месеца и като цяло не сме променили отношенията си.

Той беше доста зает. Помагах му колкото мога, защото знам, че беше страшно уморен. А и всичките тези места, които впрочем бяха удивително красиви, бяха на доста кръстосани пътища.

Гушках го нощем, защото през повечето време беше болен. И как да не е. Всяка вечер излиза по тениска. Да концертите са от 20 вечерта, а сега е лято, което значи, че температурата е била някъде към 22 градуса, но когато свършва в 23 през нощна и вече е към 11 градуса няма как да не настине. Естествено аз му носех и връхна дреха, но той просто казваше, че му е топло и не му е нужно. После се гушеше в мен, защото го тресеше.

Ходих в 3 аптеки в 3 града, но неможех да го гледам така. Изглеждаше като малко дете, което е уморено от цял ден игра навън, но този път не беше от сладкото. Беше ме жал за него, защото беше отпаднал и му беше доста студено. Температура го палеше, а кашлицата тъщо го мъчеше. Не знам как е пял през концертите, въпреки, че му давах дражета, за гърло.

Днес е последната дата от турнето, а аз направо нямам търпение да се потопя в леглото си. Хари отново ме помоли да се преместя при него.

По негови думи, само за докато му мине, но по погледа му разбрах, че няма да ме пусне и на две крачки от къщата.

Часът е почти 18, а Хаз иска да си почине малко. Вече не е толкова болен, но от време на време му се вие свят.

-Бебе? - извика от банята момчето.

-Да?

-Ела, моля те. - гласът му се пречупва, а сърцето ми започва да бие силно. Щом влязох в помещението главата ми се замая от гледката.

Хаз беше надвесен над мивката, а устните му бяха алено червени. Малка капка кръв се стече по долната му устна и падна в мивката.

HOME  Where stories live. Discover now