chapter 18 - Songs about you

340 12 0
                                    

Kaitlyn's POV

С Хари почти не сме се виждали в последната седмица.

Не, не сме се скарали, просто момчетата приеха на сериозно идеята за 1D REUNION.

Наистина се вълнувам след като днес Найл ми звънна и ми каза, че ако искам мога да отида на днешната репетиция.

*Ретроспекция*

Тъкмо си приготвях чая, когато телефона ми звънна.

Найл.

-Хей, Найл! Какво става, ирландецо? Как вървях нещата с групата? - засипах го с въпроси аз.

-Всичко е просто идеално, Кейти. Но искам да кажа, че един мой приятел, по-скоро брат бих казал, една година по-малък от мен, бебето в групата се срамува да говори с теб. Да това сега по-добре да си мълчиш, защото ще му кажа, че е майка му. Чакай, влизам при останалите. Ще ти дам знам кога чу ли? Окей. - каза набързо Найл след което чух отваряне та врата. Чу се нещо от сорта на "Хаз, майка ти е на телефона. Ела да говориш с нея. Защо не си вдигаш телефона, къдравелко?". След това изказване една не се засмях, но се сдържах.

-Хей, мамо. Какво става? Защо ме търсиш от телефона на Найл? - попита Хари, а Найл каза зад него "Сега". Чух смеха на Луи, който породи този и на ирландеца.

-Хммм, не мисля, че е майка ти, любов? Какво имаш да ви казваш? - казах аз, а той замлъкна за момент, после Луи грабна телефона от ръцете му и мисля, че започна да тича на някъде, а Хари да го гони.

-Кейти, той се срамува да говори с теб. Мисли, че си му сърдита, пък и знаеш, че си е малко свенлив, въпреки стриптиза, който представя на нашите концерти. Но както и да е. Срамува се да те покани на някои от репетициите. Затова сега ще ти го дам. - каза синеокото момче, отвори вратата, най-вероятно зад която се е скрил, защото през цялото време се чуваше "Луи, дай ми тъпия телефон." Или пък "Отвори вратата", след което даде телефона на Хаз.

-Аз.. ъм.. - запелтечи приятеля ми, а аз се зясмях - хей не се смеей. - помоли се мило той, а на мен ми дойде да изскимтя, защото звучеше торкова сладко.

-Оо, Хаз. Защо се срамуваш? Знаеш, че те обичам. Кажи ми, любов, за какво за Бога, беше цялото това изпълнение от онези двама идиоти?

-И аз те обичам, бебе. Не знам, честно казано. Просто никога не съм канил момиче на някоя репетиция. То не, че е имало много, то все пак, не съм водел никой, защото- прекъснах го.

HOME  Where stories live. Discover now