Kaitlyn's POV
Сините очи... кестенявата, леко руса коса, мусколестото тяло.
Щом се осъзнах ръката ми автоматично се озова на устата ми в очудване.
Хари гледаше ту мен, ту него.
-Бебе? -прошепна Хаз в ухото ми, докато поставяше ръката си на рамото ми, за да ме успокои.
-А-аз... - заекнах. - Т-ти ? -кимна - К-как?
-Кейти, моля те. Искам само да ти обясна. Моля те, нека всичко е както преди. - примоли се. Сърцето ми препускаше, имах чувстовото, че всеки момент ще изкочи от гръдния ми кош.
-Както преди? Тя е с мен, приятел. Махни си ръцете от нея, защото може следващия път да си без такива. - изсъска Хари срещу него.
-Х-хари, моля те. Успокой се. Не е това к-което си мислиш. -хванах ръката му и я погалих с палеца ми.
-Добре. Кой е той? - попита. Знам, че е объркан. Аз също бях не по-малко от него.
-Това е Браян... - замълчах за малко, за да събера смелост да кажа тези думи отново - брат ми.
-Какво? Кейт, какво става? Излъга ли ме? - леко повиши тон, но му казах да се успокои, за да изясним нещата. Съгласи се доста бързо, което не е типично за него.
Седнахме на една от масите. Хари и аз от едната страна на вея, а от другата Браян.
Ръката ми още беше обхванаха негова, защото усещах, че е нервен. Аз също. Бях на ръба на нервна криза и неловката тишина не ми помагаше.
-Преди и двамата да се побъркате, нека ви обясня. - започна той. - След катастрофата изпаднах в кома. Доста тежка, така поне казаха лекарите. Бях почти година в това състояние. След като се събудих веднага попитах за състоянието на родителите ни. Бяха мъртви. Аз не можах да повярвам. Не позволявах на сестрите да се доближават до мен, защото ме беше страх, че някоя от тях ги е докосвала. После научих, че ти си изпаднала в депресия. Исках да се върна, за да ти кажа, че всичко е наред, но не беше. Все още не бях напълно здрав. Ходех с патерици, дори заеквах. Рехабилитацията беше ужасно натоварваща и продължи 2 години. Вече бяха минали 3 след като ти мислеше, че съм мъртав, което от части беше вярно. След като почти ходех сам се захванах за работа. Преместих се в Сиатъл. Намерих си работа, която ми помогна да се възстановя напълно. Преди 2 дни се върнах в LA. Първото нещо, което направих беше да си взема нещо от бутката за вестници. Знаеш, че обожавах да чета клюки. - засмя се сухо - Видях теб, естествено. Бях чувал, че си се прочула като модел, за което се гордея изключително много с теб. Знам, че мечтаеше за товя. Както и да е. Видях те заедно с Хари. Приятно ми е, между другото. Изглеждаш готин. - подаде ръката си в посока на Хари, който я прие колебливо.
YOU ARE READING
HOME
RomanceХари Едуард Стайлс. (25) Човек, който знае отлично какво са пари, слава но и болка, мъка и самота. Но не знае какво е споделена любов. Приятел и съдружник с още четири момчета в музикалния бизнес. На пръв поглед - живот, мечта. Какво ли мисли той по...