HOME

chapter 30 - Christmas, New Year

Kaitlyn's POV
24.12.19

Може би най-очакваното нещо в семейството на One direction бяха коледните и новогодишните празници, развълнуваните хора около мен ми прехвърляха своето щастие, което приемах с радост. Момчетата бяха меко казано щастливи, сияеха щом станеше дума за 25 декември, вълнението което изпитваха ми напомняше на детството и за носталгичните спомени, които имам със семейството си. Честно казано съм благодарна на тези хора, не съм срещала толкова позитивни, весели и състрадателни хора, не мога и да си представя повече. Нещо, което все още ме изумява независимо от неоспоримия факт че се познаваме от почти година че това, че те са с мозък на деца, нещо което много харесвам в тях, не са загубили детското в себе си, иска ми се да ги бях познавала от по-рано. Истината е, че когато влязат в ята нещо се променя, обстановката се преобразява по неописуем начин, сякаш слънцето грейва по-силно, сякаш носят радост, това ме впечатлява, защото те са най-аткрактивните и най-невероятните хора които познавам.

-Боже, бебе, помогни ми. Не мога да се справя с това. - отчая се приятелят ми, от един час се опитваше да подреди масата, очаквахме цялото семейство, родителите на Лиам, Найл, Хари, Зейн, сестрите на Луи и самия Луи, естествено Джема ще присъства и останалите от семействата на групата. Момичетата бяхме поканили всички от семействата си, решихме тази година да бъдем заедно, да не се отделяме едни от други, като едно истинско семейство. Щяхме да бъдем около 30 човека затова трапезарията на Хари щи свърши работа. В момента трябваше да помагам на Марта с вечерята за бъдни вечер, но вместо това помагам на Хари с подреждането на масата, той искаше да се справи с нея заедно с момчетата, но от тях се появи само Найл, останалите отидоха по-рано тази вечер до летището, семействата им ги чакаха.  Двамата се опитваха да окрасят и дооправят масата, защото бешепочти готова, красиви сребърни прибори бяха наредени от двете страни на чисто бели чинии. Върнах се при Марта, все пак храната беше доста, не трябваше да изпускаме нито една порция, а някой можеше да иска да си вземе допълнително, което изискваше доста повече работа. Часът беше 4 и половина следобед, а аз бях цялата в брашно, сос и какво ли още не, Хари се пошегува, че би ги облизал от мен, но получи само лек удар по рамото.

Качих се горе, трябваше ми време да се приготвя след като гостите щяха да пристигнат в 18. Не мислех да е нещо обикновенно, все пак трябваше да се запозная с доста хора.   Вратата се отвори, показа се къдравата глава на Хари, беше се постригал, преди седмица ми каза, че му е писнало от цялото това нещо затова ме помоли да отида с него да се подстриже. Честно казано изглежда добре, някак по-млад, беше перфектен.