Една невъзможна любов

4 глава

-Тя смята, че ме харесваш, но дори и да е така...Аз не се обвързвам блонди! - каза той и отпи от бутилката.
- О. Е аз... Аз не те харесвам...Не по този начин...- бях наистина изненадана, защото не го бях виждала досега... или не го бях забелязвала... но как бих могла да не го забележа?!
- Няма нужда да се извиняваш, блонди! Все едно е. Нито си първата, нито си последната!- продължаваше да пие.
- Така е. - казах плахо.
- Не се обиждай! Ти си готина!Просто не искам брат ти да ме убие...- той явно се страхуваше от Ейдън.
- Не мина ли вече час?- смених темата.
- Знаеш ли? Чудя се,как го търпиш?
Толкова е....
-Перфектен.- думите се изплъзнаха от устата ми.
- И това самочувствие...
- От малък е такъв. И повярвай, може да бъде крайно дразнещ!
Джак се обърна към мен и ме целуна. Не знам защо, но не се отдръпнах. Целувката беше кратка, но страстна.
- Какво беше това? - тези изненади нямаха край.
- Не знам. Нека го забравим! Хайде да слизаме вече! Приключих с тази игра!
* 2 години по- късно*
- Какво стана щом слязохте?- попита ме Майк.
- Ами казахме, че няма да играем повече,а аз и Ем си тръгнахме. После тя ми разказа как Грейс е разказвала, че Джак ми е хвърлил око, но би ме съсипала, ако го доближа. От тогава не спирам да мисля за него, а той спи с Грейс. Чувала съм дори, че я обича. Сигурно смята целувката за грешка и едва ли някога би ме погледал.
- Хана, но той не те заслужава!- Майк ме прегърна, а аз не спирах да плача. Сълзите се стичаха по зелената му тениска, а той не ме пускаше.
- Не разбирам...
- Кое не разбираш, слънце?
- Защо си толкова мил? Защо винаги ме успокояваш?
- Просто приеми, че някой го е грижа за теб!

Гледната точка на Джак
Умирам от скука. Дори не знам какво правя на този глупав купон. Грейс ми изпрати видео как Хана танцува с някакъв тип. Дори не усетих кога съм стигнал до тук. Когато ми отвори Хана плачеше и не знам кой я е разтроил,но ще си плати.
- Джак?! Не мога да повярвам! Ти в дневната на Ейдън Смит! Не се ли отказа от оная пикла?- Грейс не млъкваше. Тя наистина е пияна, но за едно е права. Не трябва да съм тук.
- Някога млъкваш ли?- попитах, а кръвта бушуваше във вените ми.
- Много добре знаеш как да ме накараш да мълча...- измърка тя. Защо е толкова дразнеща? Как съм могъл да спя с нея? И още по-зле .... казах и какво чувствам към Хана....
- Хей, Грейс! Ъм, ти... нали не си казала на никой, че аз.... аз ...Знаеш за Хана...
- Не, сладък! Оставих всички да си мислят, че обичаш мен.- изкикоти се Грейс. Леле, наистина трудно я понасям. Тя е единствената, която знае, че съм влюбен в Хана, а най- странното е, че още не е издрънкала на брат и.
Най- добре никой да не знае. Никой не знае. Опитах да призная на Хана преди две години, но явно уискито ми беше малко. По- добре е, че не знае. Никой не трябва да знае, че най- големият играч в училище е влюбен в малката сестра на по-големия си враг от почти три години.
- Хей, брат!- обърнах се и видях Нейт, който ме изкара от мислите ми.
- Хей!- просто поздравих.
- Какво правиш тук? Ейдън няма да е доволен, ако те види!- каза Нейт строго.- Заради онази мацка ли дойде?- е ,казах, че никой не знае, а не , че не подозират.
-Нейт, пиян си!- смених бързо темата. Какво значение има защо съм тук след като мацката вероятно е горе с друг. Ама разбира се ... Майк също не съм го виждал днес. Ако той е направил нещо на моята Хана....
Трябваше да спра... ясно е, че тя не ме иска.