Една невъзможна любов

15 глава

* Гледната точка на Тамара*
Прекарах вечерта  с Хана и брат и. След това той ме изпрати до у нас.
- Е, май сме до тук!- каза Ейдън леко натъжен.
- Ами да ! Сигурно ще се видим Утре!- казах тихо.
- Надявам се!- каза Ейдън под носа си. Целуна ме по бузата и си тръгна.
Минаха две години...той Наистина се е променил... Аз също съм различна, но чувствата ми към него са същите. Не съм спирала да мисля за него.  Никога не бих могла, но съм убедена, че той си има друга. Някоя по- добра, по- умна, по- красива. Някоя, която  ще го разсмива, когато най- много му се плаче, ще го целува без причина и винаги ще му казва истината.

Той... винаги е в мислите ми.
Далеч от мен, а сякаш толкова близо.
Нямаше го две години... две години всичко беше сиво. Но сега се върна... Аз се върнах...
Той... винаги ще бъде той... но едва ли някога ще мой.

*Гледната точка на  Ейдън*
Изпратих Там до у тях. Не защото е много далече, а просто защото исках да останем насаме, за да разбера какво наистина чувствам.
Не съм спирал да я обичам. Просто не исках да го призная дори на себе си...
Сега е тук и всичко е прекрасно, но когато си тръгне аз отново ще потъна... ще падна на дъното и няма да има кой да ме извади...  ще се удавя...
Наистина я обичам и имам нужда от нея, но няма как да бъдем заедно.

Легнах и не можех да заспя. Не спирах да мисля за нея. Колко много се е променила... преди беше различна... много различна... тя е красива без грим... всичко , което облече и стои хубаво... няма по-красива .

Обожавам  я... обожавам гласа и... очите и... аромата и... всеки момент, прекаран  с  нея е като сън...
След всички тези  размисли най- накрая съм заспал....

*Гледната точка на Джак *
Беше около при 3 часа през нощта. Не можех да заспя.  Не спирах да мисля за всички тези неща, които ми се случват. За Хана , за брат и.
За това, което той ми причини. Лиши ме от възможността да играя, лиши ме от възможността да опитам да бъда с момичето, което обичам... той ме съсипа...
Всичката болка, която изпитвам сега е причинена от него.
И само като си помисля, че Хана  живее с това чудовище.... кръвта ми буквално кипва...
Ели е права. Тя трябва да знае какъв е брат и. Трябва да разбере какво ми е причинил. Може би трябва да знае и за чувствата ми  към  нея.
Нямам силата обаче... нямам силата да и го кажа... това е брат и , който ме мрази.
За нея той е пример...винаги се е грижел да е добре тя... но повече от всичко се интересува от самият себе си.... няма нещо, което той да обича повече от себе си... едва ли някога ще има....

След всички тези размишлявания  над шибаната ситуация ,в която се намирам съм заспал.

* Гледната точка на Хана*
  Алармата ми звънна. Беше 6 . По дяволите. Понеделник е.
Сега трябва да ида на училище и да се преструвам, че всичко е наред.
Ще е трудно, но не е като да не съм го правила след всеки скандал с Ейдън или след всеки път, в който съм виждала Джак с Грейс. Сега Грейс е най- малкият ми проблем.

Станах.  Облякох си черни дънки и светло розова блуза. Обух едни кецове. Измих си зъбите и минах през стаята на Ейдън, за да го събудя, но него го нямаше. Явно е станал вече.
Щом слязох в кухнята Тамара беше там и правеха палачинки заедно.
- Добро утро!-  едва промълвих аз.
- Добро утро, Хан!- извикаха те в един глас.
- Леле! Направете ми едно кафе преди да съм припаднала!- извиках  аз.
- Как си !?- попита Там.
- Спи  ми се.- казах аз.- Вие как сте?
- Чудесно!- извика Ейдън и усмивка грейна на лицето му. Харесва ми как му влияе Тамара.
- Там, кога дойде?
- Ами дойдох да те видя преди да идеш на училище, но ти не беше станала и реших да помогна на  брат ти със закуската. Знаеш ли, братът на Ели  дойде днес. Те се нанасят.
- Чудесно!
- Той е наистина секси! Жалко, че е малко странен!
- Аха. Аз трябва да тръгвам.- казах и тръгнах към училище.

Щом влязох видях, че има ново момче в класа. Отново.  Госпожата по  Химия влезе.
- Това е Хънтър Строубери. Идва от Чикаго.- ама разбира се. Това е братът на Ели. Той изглеждаше наистина отегчен и понеже Ема беше седнала до Лиам, а Мат както винаги закъснява той се настани до мен. Дръпнах се , за да има място за него.
- Хей! Аз съм Хънтър!- каза пренебрежително той.
- Хей!
- Ти си Хана, нали?- каза той.
- О,  ти ме помниш!
- Да. Ти си едно от малкото неща, които помня от 17 август. Рожденният ти ден, нали?-  той извъртя очи.  Погледна към  чина и сякаш се бореше , с това да не заплаче.
- Да.
Тогава се запознах с него. Бяхме у Вилияна, а той дойде и с Ели се скараха. Тогава тя ни обясни, че и искал пари, но явно си личеше, че лъже. По- късно Вилияна  ми каза, че  той пуши трева и тогава е бил напушен.