Една невъзможна любов

14 глава

* Гледната точка на Хана*
Телефонът ми звънна. Беше Ели.
- Хей! Къде си?
- В парка с Тамара.
- Наистина ли? Аз съм в кафето до парка. Елате да се видим. - извика радостно тя.

След около 15 минути вече бяхме в кафето. Седнахме на масата и си поръчахме по един коктейл.
Аз си поръчах Космополитън ( любим ми е), а Тамара и Ели пиха Зомби.
- Ели, ти с кого беше тук?
- Ами с едно уникално момче.
- Откъде го познаваш?
- Видяхме се вчера в парка. Толкова е красив. И много мил. Просто е перфектен. И наистина ме разбира.
- Ооо ... А как се казва г-н Перфектен?- попитах аз леко развеселена.

*Гледната точка на Тамара*
Това е момичето, което беше с Джак. И сега говори за него... по този начин.Или не знае за чувствата на Хана към него, или не и пука.
Ако сега каже как се казва... Хана наистина ще откачи.
Тъкмо спря да плаче. Започна да забравя за него. Спря да се дави в болката, наречена Джак Даниелс и сега .... когато наближава брега .... пак ще потъне. Ще е съсипана...
- Хана!Ела с мен до тоалетната!- това беше глупаво, но беше единственият ми вариант за сега....
- Добре! Хайде бързо, защото нямам търпение да разбера кой е г-н Перфектен!

Щом се върнахме Хана не пропусна да попита отново, въпреки че се надявах да е забрави... наистина щеше да е чудесно...

- Джак. Казва се Джак. И наистина ме разбира... разбира колко шибано прецакан е живота ми.- извика Ели.
Хана не каза нищо. Просто взе коктейла си и отпи голяма глътка.
- Познаваш ли го?- попита Ели леко очудено, но все пак развеселено.
Хана поклати глава.
- Не точно. Знам кой е просто. С брат ми се мразят.- каза тя, продължавайки да пие. Няма как да стане по- зле. Хана се разпадаше с бясна скорост... виждах го в очите и дори да го прикрива... Тя трепереше цялата. Опитваше се да се самоуспокои ... Но явно не ставаше.
- Ели, наистина ли харесваш къщата ?- трябваше да сменя темата. Дължа и го.
- Да, страхотна е. Още утре можем да подпишем. Ще ти преведа парите в сряда.
- Добре! Разбрахме се значи!
- Чудесно! Да пием за това! Никога повече няма да се разделяме, Хани! Завинаги заедно!- извика развеселено тя.
- Завинаги заедно!- изплака Хана.

*Гледната точка на Хана*
- Джак. Казва се Джак и разбира колко шибано прецакан е живота ми...- извика Ели.
Господи. Вярно е, че гаджето и изневери с най- добрата и приятелка.... Но моето е по- гадно.
Сякаш съм в ада... как можа да каже Джак.... как можа.... сега тя доста шибано ще прецака моя живот....
Наистина съм в ада.... не спирам да пия от коктейла си .... Но не помага... А ми е четвърти...
- Там, до тоалетната?!!!- извиках.
- Хайде!
- Не мога повече....
- Това наистина беше много гадно...
- Гадно... Тя буквално ме прати в ада.
- Тя не знае ли за Джаксън?!
- Не. Бях в Чикаго, опитвайки да го забравя. Не казах на никого.- казах тихо, а Тамара избърза сълзите ми.
- Ще се справиш с това! Ясно?
- Не мисля, че мога...
- Казах нещо!- извика Там.- Хайде сега се усмихни!
Права е, ще се справя.
- Искам да си ходим!- проплаках аз.
- Както кажеш!

Върнахме се, за да вземем нещата си.
- Ще тръгваме, защото Там иска да се види с Ейдън.- изплюх аз, а Тамара ме погледна неодобрително.
- Чао! - каза Ели и ни прегърна.

Щом се прибрахме Ейдън седеше на дивана с чаша уиски в ръка.
- Хей, дребен!- извика той щом отворих вратата.-
- Хей! Не съм сама!- извиках
- С Ем ли си?
- Не!
- Ами?
Тамара влезе след мен и му помаха плахо.
- Здравей, Ейд!- сериозно... Ейд .. само тя го нарича така. Бях забравила колко е досадно.
- Ъм, Там! Каква изненада. От кога не сме се виждали! Ела тук!- каза той и я прегърна плахо. Личи си, че още я обича. Аз просто го знам. Беше му много трудно без нея. Разделиха се гадно и не знам, защо но си мислех, че ще е ужасно за тях да се срещнат отново.

Там остана за вечеря. Поръчахме си пица е гледахме филм. Беше доста забавно. За пръв път от две години насам се смея без да усещам болка в ляво. За пръв път очите на брат ми светят от щастие.

Когато Тамара си отиде сякаш взе със себе си и част от нас. Почти съм сигурна, че още пази сърцето на Ейдън на мястото на своето...
Щом отново е тук ние пак сме щастливи...

Тя се прибра към полунощ , а Ейдън настояваше да я изпрати, въпреки че живее точно на 5 крачки...
Аз измих чиниите докато Ейдън го нямаше и легнах. Чувствах се по- добре. От седмици насам градях стена.... стената, която целувката на Джак срина...
Но днес Там ми даде сили.... показа ми как да изградя нова... по-здрава...
Днес бях слаба, позволих си чувствата ми към Джак да ме сринат, но от утре... съм различна...
По- силна... по-добра... по- щастлива.