Една невъзможна любов

12 глава

- Беше това лято.  Една вечер Хънтър излезе с приятелите си. След тази нощ нищо не беше същото....
- Какво се случи?- попитах учудено.
- Това бе вечерта , в която Деймън Нелсън загуби живота си. 17 август- средата на август, навсякъде е толкова горещо, че сякаш всичко се свива.  Денят и нощта се сливат. Ти си пиян през цялото време толкова, че всичко ти прилича на сън.
Хънтър не помни нищо от онази вечер...  на сутринта край езерото бе намерено тялото на Деймън с четири прободни рани. Предполага се, че е наръган с нож.

Брат ми и Деймън се мразеха  ужасно много...  Нелсън му завиждаше и  доста пъти го е прецаквал....

- Колко познато!- възкликнах аз.
- Убедена съм,че  Хънтър не го е убил, въпреки че не помни, но той е единственият, който има  мотив.
В Чикаго не е  безопасно за  него.
Полицията го дебне от всякъде, затова родителите ми искат да се преместим тук- аз и Хънтър.
Така той ще може да се откъсне от онази среда. Тук никой няма да го сочи с пръст и да го нарича убиец. Въпреки, че има шанс да го е направил аз не вярвам, че го е убил....

Имам приятелка тук. Тя ми намери къща и сега съм тук, за оглед. Все още не знае... но момичето, което продава къщата си ще пристигне утре по обяд..., за да се разберем за цената и да  дооправим  всичко останало.- след като тя каза всичко това  си пое дълбоко въздух и  запали цигарата си.

17 август.... тогава  бях в Чикаго... тази дата... толкова ми е позната.... ама разбира се ... това е рожденият  ден на Хана... тогава се напих жестоко... не помня  много от вечерта... единственото, което помня ясно е езерото и старата лодка на Итън... там две непознати  момчета се караха...
Но  нататък всичко ми се губи...

- Леле...  всичко е  ужасно прецакано. - казах аз след дълго мълчание.- но знаеш ли?Рано или късно всичко си идва на мястото...
- Знаеш ли ? Ти си първият човек, на който разказвам всичко това ....и мисля, че наистина ме разбираш. Все пак и двамата сме доста прецакани. - каза тя и се насили да се  усмихне. Беше наистина красива и ми беше доста позната, но не знам от къде...
-  Ще трябва  по-често да си  говорим щом се преместиш... знаеш .... да си напомняме колко прецакано е всичко... - казах отново аз, разкъсвайки  тишината.
- Налага се...- каза тя, смеейки се.
Запалих още една цигара ... виждах  колко  беше спокойна след като ми разказа всичко това...- А как си си счупил крака?
-   Той. Брат и. Гътна мепо време на игра. Паднах на крака си, а той дойде ... направи се, че ми помага да стана, но преди това ме ритна... три пъти... в този крак, на който паднах...
- Лелее.... ужас...
- Костваше ми много да се върна в отбора ... много тренировки, усилия и болеше доста. И когато отново бях на върха и станах капитан... Той ме накара да се откажа, но аз не го направих... След това той и приятелчетата му ме причакаха  след тренировка и ме ступаха ... отново бях със счупен крак...но това , че чудовище  като него се навърта около нея... това ме притеснява най- много!- извиках аз. Наистина го мразя... винаги ми е завиждал...
- Това е ужасно. Не мислиш ли , че тя трябва да знае какъв всъщност е той... не мислиш ли, че трябва да разбере какво ти е причинил?!
- Никога не съм замислял... не искам да и казвам. Това все пак  е брат и.
- И ще оставиш нещата така? Не ми изглеждаш като човек, който ще се предаде. Не трябва да се предаваш Джак!- извика тя.
  - Ами няма какво да направя.
- Не е така! Ти можеш да оправиш нещата!- каза тя. Щом ме погледна очите ми се насълзиха. Тя ме прегърна и заплака.
- Не мога да повярвам, че ти казах всичко това!- казах плачейки.
- Нито пък аз!- призна тя.

* Гледната точка на Хана*
   Пуснах си филм и съм заспала.   Събудих се от звънене.
Някой звънеше на вратата отчаяно.
Слязох да отворя. На вратата седеше Тамара. Щом я видях  усмивка грейна на лицето ми.
Беше много променена.   Очите и грееха от щастие. Носеше  черни дънки и   червена  къса блузка.
- Защо не ми се обади? Влизай!- извиках весело аз.
- Исках да е изненада.
- От кога  си тук!?
-  Преди 2 часа пристигнах.  Идвах 7 пъти и ти ми отвори чак сега.
-  Заспала съм.
-   Разбирам. Не се извинявай! Мислех, че брат  ти е тук.
- Не се прибра снощи. Сигурно е у Майк.
- О!- възкликна тя.
- Искаш да го видиш ли?
- Ами просто мислех, че ще го видя.   Не ,че искам...
- Със сигурност ще го видиш...
-  Ами ... да няма значение. - Ейдън и Тамара се харесваха ... поне  докато тя  беше в Лондон.
След като тя замина Ейдън беше много  отчаян... дълго време не можеше да продължи напред. Още виждам болката в очите му когато говори за нея.
Жалко е, че те никога не си признаха, че се обичат, въпреки че и двамата винаги са го знаели...
Обичам ги и искам да са щастливи.
- Хайде да се разходим! Не съм била тук от много време... Сигурно съм изпуснала доста.
- Не много...   само  глупостта ми да се влюбя в Джаксън и  истериите  на Ейдън... ти знаеш всичко... говорим постоянно.
- Права си. Явно знам всичко...А как е Ема.?- Ема и Там  се скараха малко преди тя да замине .... мина много време, а те така и не се оправиха.
Просто имаше едно момче, което Ема  беше харесала... Но той покани Тамара на кино....
Преди всичко това бяхме неразделни. Винаги  трите. Винаги заедно...
Понякога ми липсва всичко това...
Липсва ми  живота ми преди  пагубното ми влюбване в Джаксън.
Липсва ми как  просто излизах и се забавлявах... Липсват ми и предишните ми отношения с брат ми. Сега го приемам като враг... мисля, че е възможно да навреди на Джак...  а преди ми беше приятел...  казвах  му всичко и му вярвах....
Липсва ми  да съм щастлива.... Тамара ми липсваше.... всичко се обърка, когато тя замина....
- Добре.
- Хайде да излезем!
- Трябва първо да се облека. Искаш ли кафе?
- Може.
С Там си говорихме много. Тя ми разказа за едно момче, с което е излизала още когато се премести.
Той много приличал на Ейдън.... но така и не тръгнали, защото тя нямала чувства...
Разказа ми за приятелките си във Виена-  Жанет и Тара.
Не се бяхме виждали от 2 години, но  все едно не се бяхме разделяли.... Наистина ми  липсваше много.