Една невъзможна любов

13 глава

* Гледната точка на Джак*
Говорих си много с онова момиче и след всичко, което и казах се чувствах някак освободен. Тя наистина ме разбира. Когато се прибрах беше късно и направо легнах, защото не бях спал от доста време . Но сега се чувствам някак различно.

- Деймън! Остави ножа!- викаше едно русо момиче.
- Джак! Добре ли си? ... Джак!- викаше Итън, а от гърдите ми течеше кръв. Не отговорях. Мамка му ... как е възможно?!... мъртъв ли съм?!

Събудих се от звънене ... Погледнах и часът беше 12.00 . Било е сън... много откачен сън... Бях мъртъв... а този ...този Деймън...
Лелее това е момчето, чието тяло са намерили в Чикаго... този от историята на Ели...

Вдигнах тениската си и имах белег на същото място... мястото от което ми течеше кръв в съня.
Как е възможно това... или полудявам.... или наистина съм бил там... Ами ако този Деймън ме е нападнал... и аз ... ако аз съм го убил...
Аз също не помня онази вечер....

Станах от леглото и запалих една цигара, за да успокоя нервите си.
Какво да правя сега... Не помня много... Не помня почти нищо.... както и Итън. Бяхме зверски пияни и напушени.
Трябва да видя Итън ... да поговорим за последния момент от онази вечер, който помним ясно... трябва да знам...
Мисълта, че е възможно да съм аз ме убива ...
Отивам до Чикаго при първа възможност ...

*Гледната точка на Хана*
Телефонът ми звънна. Беше Ели.
- Хей!
- Какво става?
- Искам просто да ти кажа, че съм в града. С Тамара ще се срещнем скоро, за да огледам.
Това е наистина чудесно. Нямам търпение да се запознае с Тамара. Мисля, че много ще се харесат.
Аз се оправих и двете с Там излязохме.

*Гледната точка на Джак*
Телефонът ми позвъня. Беше Ели. ( вчера разменихме номерата си)
- Хей!
- Хей! Да не би да те събуждам?
- Не, спокойно. Какво става?
- Ами нищо чудех се дали искаш да се видим? Да пием кафе или нещо друго?
- Защо не? Само ми кажи къде и кога?
- До половин час в кафето преди парка.Става ли?
- Да.

Отидох там. Седнах на една маса, запалих цигара и зачаках Ели.

*Гледната точка на Тамара*

Аз и Хана тръгнахме към парка.
В кафето, което е в началото видях Джаксън с някакво момиче. Пушеха и се смееха с глас. Хана не ги видя, защото аз я издърпах към една количка за сладолед. Колкото по- малко знае за гаджетата на Джаксън, толкова по- добре. Не искам да я виждам тъжна никога повече, именно за това и го спестих.

- Искаш ли да седнем в кафето?- попита ме тя. Защо прави нещата още по- трудни?
- Искам да се поразходя. По- късно може.- казах аз.
- Както кажеш , Там! Ти си шефа!
- Знаеш ли, трябва да ми дойдеш на гости във Виена!- смених бързо темата аз.
- Това е чудесна идея.

*Гледната точка на Джак*
Ели дойде след около 15 минути.
Видях Хана и още едно момиче да минават от тук. Тръгнаха към парка... Май не ни видяха.
Ели също не обърна внимание кой минава.
Тя ми разказа за онова момче, в което е била влюбена. Каза, че името му е Итън.
Веднага се замислих, дали е възможно да е... Итън - моят приятел...