Една невъзможна любов

21 глава

*Гледната точка на Ейдън*
Не мога да повярвам, че това се случва.  Живота ми е една абсолютна каша.
Тамара замина. Сестра ми  прави пълни простотии...  а на всичкото отгоре и  нашите се карат  постоянно. Просто не издържам.

Хана не се прибра снощи. Надявам се да не е онзи боклук Джаксън, защото ще  се откача. Този път може би наистина ще го убия.

Изведнъж се чу тряскане. Отидох да проверя какво става.
- Хана?
Тя само ме погледна и продължи да прибира дрехите си в една голяма раница.
- Какво правиш?
- Не е очевидно. Взимам си дрехи.
- Къде по дяволите отиваш? Ако отиваш в дома на Джаксън .... кълна се, че ....
- Какво? Ще го убиеш?- каза иронично тя. Толкова много мразя начинът, по който се държи. Наистина го ненавиждам...- можеш да спиш спокойно. Отивам у Ели.  Няма как да ида в дома му.Ти прецака всичко. - извика тя и тръгна към стълбите.
Не я спрях. Не искам да я спирам. Не е малка... може да се грижи за себе си.

* Гледната точка на Хана*
  Взех си дрехи от  вкъщи. Ейдън откачи по- малко, отколкото очаквах, когато ме видя.
Всичко е наред.

С Джак се разбрахме да се видим у тях след  час. Оставих нещата си на Хънтър и тръгнах натам.

Щом стигнах, позвъних на вратата. Той ми отвори. Беше облечен в сиво долнище и черна тениска.

- Хей, слънце!- извика той и ме прегърна.
- Слънце??? Какво стана с блонди?- харесва ми да съм неговото слънце, но "блонди " ми липсва.
- Това беше, когато  се правех на недостъпен. Казвах го , за да звуча готино... Като играч...
- Като? Ти си.- казах аз, когато той затвори вратата.
-   От три години не мога да помисля за друга! Играчите не се влюбват, а аз съм си влюбен!- каза тихо той и ме целуна.
- Обичам  те! - казах без да се замисля.
- Обичам те повече!- извика той.
 
Джак поръча пица и гледахме филм - Горещи летни нощи. Беше някакъв екшън или нещо такова.
Той ми разказа как се е влюбил в мен и кога ме е видял за първи път.
Явно брат ми е полагал всякакви усилия да ни раздели преди да сме се събрали.  През цялото време той ме е държал далеч от Джак.
Не ми позволяваше да минавам покрай къщата му. Винаги ме караше да тръгвам 10 минути по-рано за училище само , за да не го срещна.
Ако не беше брат ми, нямаше да страдам толкова... нямаше да се налага да се крием... нямаше да се страхувам.

Джак ме закара до къщата на Ели. Той ме целуна за довиждане и тръгна.
Щом се прибрах Хънтър и Ели вече спяха. Аз си взех един душ и легнах. Веднага съм заспала.

* Гледната точка на Джак*
Това бе най-прекрасният  ден в живота ми. Не искам да свършва.
Колкото повече съм с Хана, толкова повече се влюбвам в нея.
Не мога да живея без да виждам усмивката и. Не мога да дишам без да чувам смеха  и. Не мога да обичам друг. Никога няма да мога!
Винаги ще е само тя !

От автора:
Благодаря много на всички, които ме подкрепят!  ❤
Чудех се дали това, което пиша е интересно за вас? Да продължавам ли?😏🤔