Една невъзможна любов

20 глава

*Гледната точка на Хана*
Прекарах деня с Джак. Ужасно много се притесних, когато Ем ми се обади да ми каже, че някой го е пребил. Беше ми ясно, че е брат ми.

Тръгнах към къщата на Ели. Не знаех къде  другаде да отида. Звъннах на вратата. Хънтър ми отвори. Беше гол до кръста. Косата му беше леко разрошена.
- Хей! Сестра ти тук ли е?
- Не. Отиде до магазина.Влез да я и изчакаш. - каза той.
-  Само , ако не те притеснявам...
- Не , разбира се! Много се радвам да те видя!- каза той с лека усмивка. Очите му светеха от радост.
Аз влязох  и седнах на дивана. След около пет минути той се появи с  черна тениска.
- Искаш ли  нещо? Кафе , чай или пък водка?- попита той развеселено.  Щом погледите ни се срещнаха аз заплаках. Той седна до мен и ме прегърна.
- Хана, какво има ?
- Аз... аз... скарах се с брат си...
- Защо ?- попита той учудено.
- Аз ... Ох... обещай, че няма да казваш на никой!
- Тук съм от 2 дни . Така или иначе не познавам  никой!- извика той.
- Помниш ли момчето от парка?
- Онзи, който те харесва и ревнува от мен?
- Не ме харесва, но да . Той е най- големият враг на брат ми,  а аз съм влюбена в него от 2 години. На скоро брат ми разбра.
- Леле.- възкликна Хънтър и ме прегърна още по- силно.
- Той напълно откачи и днес го е пребил.- казах аз и заплаках още по- силно.
- Моля те, не казвай на Ели!
- Няма да кажа на никого! Знаеш Ли, можеш да останеш тук, докато с брат ти се оправите. Имам в предвид ... Ще е напрегнато.
- Разбирам те.- може би е прав. Не мога да се прибера. Не искам да виждам Ейдън. Точно в момента ми идва да го убия.  За кой по дяволите  се мисли той!?- Да, може би е добра идея да остана в стаята  за гости.

* Гледната точка на Джак*
Всичко ме боли и не мога да заспя отново. Когато Хана беше тук сякаш не усещах тази неописуема болка. 

Някъде към 2 съм заспал.

- Джак, Не! Моля те, недей!- викаше тя... Хана.
Ейдън  седеше пред мен , а кръвта се стичаше по футболния му екип.
АЗ не спирах да го удрям.... все по-важно силно и все по- силно.
Хана крещеше. Тя се доближи до мен и  хвана нежно ръката ми. След това ме издърпа настрани и ме  целуна.
- Моля те , не го удряй повече.... моля те- крещеше тя, плачейки.

Събудих се в 6, благодарен, че всичко това е било сън. Наистина много мразя този идиот Ейдън, но не мога да му посегна....

* Гледната точка на Хана*
Прекарах нощта в  къщата на Хънтър. Ели  не се прибра. Не знам къде по дяволите е, но се надявам да е с Джак....

Отидох до вкъщи и се преоблякох. За мой късмет Ейдън още спеше.
Набързо облякох една синя рокля по тялото и излязох.
С Хънтър тръгнахме за училище.

Когато стигнахме видях Джак да пуши до колата си малко преди входа. Хънтър ми намигна и продължи напред.

- Хей, ъм как си?- попитах тихо аз.
- Супер съм... както виждаш... брат ти ме подреди чудесно.- каза той с насмешка.
- Съжалявам!
- За кое блонди!? Не си виновна, че брат ти е  идиот...
- Да ... предполагам е такъв. - казах аз.
- Блонди. Бързо!Скрий се! Приклекни! - каза той и ме издърпа надолу. Стояхме скрити  зад колата му около 2 минути.
- Защо?- попитах тихо аз.
- Шшт! Не е безопасно.
- Защо? Кой е там ? -  прошепнах аз.
- Брат ти и онзи идиот Майк. - каза той. - Хайде! Чисто е!- извика  щом се отдалечиха.

- Виж ... Аз... вероятно брат ми ти е казал някои неща....
- Като например?
- Като например, че съм влюбена в теб!- извиках аз.
- А, спомена го. Браво, блонди и какво сега? Медал ли искаш?- каза той подигравателно.
- Дори не знам защо  изобщо си губя времето с теб. Ти си просто един надут идиот.- извиках аз и тръгнах напред плачейки, но Джак ме хвана нежно за ръката. Придърпа ме към себе си и ме целуна.
Всички бяха влезли в час. Пред училище  бяхме останали само ние двамата.
- Наистина ли повярва на всичко това?   Повярвай ми, нямаш идея колко много те обичам. Влюбен съм в теб от момента , в който те видях, но се притеснявах, че  брат ти ще откачи, ако разбере. Затова не ти и казах, но да.... мамка  му.... Влюбен съм в теб Хана! Обичам  те!- извика той. О, боже. Не мога да повярвам, че това се случва. Той ме целуна отнова
- Какво ще правим?
- Нека го запазим в тайна! Ако трябва ще се крием от всичко и всеки, но не можем да прекратим това между нас.... Не искам!- извика той, а аз го прегърнах.
Не мога да повярвам, че това се случва.