Една невъзможна любов

24 глава

* Гледната точка на Ейдън*
Сутринта  получих още една странна бележка с надпис.

Не се прави на невинен. И по- добре дръж устата си затворена, ако не искаш някой да разбере къде беше на 17 август...
Д.

Мамка му... омръзна ми
Наистина ми писна... кой е това и какво по дяволите иска?
17 август.... Бях в Чикаго с Тамара... Хана не знае затова... И е по- добре да не разбира какво видяхме край езерото.

*  Гледната точка на Хана*

След училище отидох у Джак. Поговорихме за случилото се с баща ми... той доста ме успокои... все пак е минал през нещо подобно... И неговите родители са разведени... той ме закара до вкъщи, но спря на съседната пряка, за да не ни вижда никой.

Когато  влязох у дома видях мама на дивана. Тя плачеше
- Какво се е случило?
- Хана трябва да ти кажа нещо..... налага се .... И е  по- добре да го разбереш от мен.
- Какво става? Всичко наред ли е?
- Не, Хана! Не е наред!   Трябваше да ти разкажа това по- рано....още когато разбрах.... всичко започна, когато ти и Тамара се родихте....

Тя е родена на 19 юни.... а ти минути  след нея на 20....
Всъщност...   майката на Там роди близначки... две уникални бебета  със светли очи...

Тя обаче... не искаше близначките... можеше да задържи само една от тях....

И тъй като аз родих момченце, което  всички мислехме за починало.... едната близначка  остана при мен....

Не след дълго  и семейството на Там се премести  тук...
Вие растяхте и ставахте  все по-близки... И все по- еднакви...  като сестри...
Скоро  майката на Там разбра къде е  другото и момиченце.... беше адски щастлива, че не е в някой дом... а тук ... близо до семейството си...
А момченцето ... това, което родих аз.... оказа се, че не е било мъртво.... някакво семейство го осиновило  и заминало за Чикаго няколко дни след това...

Никога не ви казахме това... защото ни беше страх от реакцията  ви...
Но сега стана наложително.... някой ме изнудва... изпраща ми странни съобщения и проклети заплашителни  бележки....

- Този някой се подписва с Д., нали?- попитах аз... плачейки
- Откъде знаеш за това?
- Получавам подобни ... бележки ... съобщения и заплахи... Мисля, че е крайно време да се направи нещо по въпроса...
- Бях предупредена  да не правя нищо... или някой  ще пострада....
- Ейдън знае ли за всичко това?
- Той не знае нищичко... не знам как бих могла да му кажа... знаеш, че има ужасни проблеми  с гнева... биеше се често... преди....
- Той продължава, мамо...
- Мамо? И не си сърдита след всичко , което ти казах?
- Не се сърдя, че си ме отгледала и си ми дала най- доброто... докато те са ме изхвърлили и са предпочели Тамара....
- Нямаха възможности...
- Разбирам... но сега щях да съм в някой дом .... ако не беше ти...  а какво точно знаеш за брат ми?
- Брат ти?
- Синът ти , който двойка от Чикаго е осиновила...
- Нищичко... единственото, което в болницата ми казаха бяха имена....   Вероника и Джеймс Нелсън са осиновили малкото момченце....
Нищо повече  не знам...
Съжалявам ,Хана!

В този момент вратата се блъсна... беше Ейдън....
- Какво става? -извиках аз. Той просто ме игнорира и се качи в стаята си...
- Аз отивам да поспя.... беше дълъг ден...- каза мама.- Хана, благодаря, че прие нещата по този начин... наистина имах нуждата да знам , че не ме мрази заради стореното...
- Как бих могла? Та ти ме отгледа като твое  дете, въпреки, че не съм.....- казах аз и тя ме прегърна....

- Лека нощ, мамо!
- Лека нощ, Хани!

Тя се качи към спалнята, а аз отидох до стаята на Ейдън...
- Хей, какво става ... какво не е наред ? - Той беше обърнал стаята с краката нагоре... имаше счупени трофеи и медали навсякъде...
Когато хвърли и последната стъклена купа... стъклото  се рахвърча из стаята и ме  уцели  право  в рамото... обърнах се към  Ейдън... целите  му ръце бяха в кръв... на лявата му скула имаше огромна драскотина, от която бликаше кръв...
- Леле Хана, извинявай ...- каза той и изражението му стана по- меко от преди... още усещах ядът му...
Той слезе до дневната и се върна с аптечка.... проми  раната ми и я уви с бинт...
- Сега ми кажи какво е станало?- казах аз и го изтикат на леглото... той седна, а аз започнах да промивам раните му една по една...  по косата му също имаше кръв....
-  Трябва да се изкъпеш  преди да те превържа ... а сега ми обясни какво по дяволите се случи...
- От доста време получавам анонимни бележки.... сега явно някой е пратил такава на треньорът ми... бележка в която ясно е описано  .... това, че съм се бил с Джаксън.... треньорът ме изхвърли от отбора за лошо поведение... И сега трябва да кажа Чао на футбола заради някакъв анонимен тъпанар....
- Д.?
- От къде знаеш?
- Тормози и мен...
- Кълна се , че ако разбера кой е ще си събира зъбите от земята......