Една невъзможна любов

7 глава

Опитах да извадя телефонът си, за да видя колко е часът и да пиша на Тамара. О, Не! Телефонът ми е в кухнята!
Незабавно изтичах до там.
- Знаех си, че ще се върнеш!- извика Джак и ми подаде телефона.
- Ъм, благодаря!
- Няма защо, блонди! Би ли ми показала къде е тоалетната?-попита ме той.
- Да, разбира се.
Заведох го до там и слязох надолу.

*Гледната точка на Джак*
Защо съм такъв глупак?! Винаги се излагам , когато Хана е около мен.
Как е възможно да е толкова красива?... Колкото повече ми се дърпа, толкова повече я искам!
Мамка му! Тя дори не иска да ме погледне в очите , когато говори с мен!
Какво ми става ? Защо така се влюбих в това момиче? Побърквам се ! Тя ме побърква!

Хана ми показа как да стигна до горният етаж. Аз отворих първата врата, която видях. Там имаше огромно легло с розови чаршафи и много възглавнички. О, боже! Това е нейната стая.

На стената бяха закачени няколко нейни снимки- една със съседката на Нейт, май беше Емили; с този идиот Майк; с едно русо момиче, което много приличаше на нея; с други три момичета, които не познавах и с брат и.

Кое е това момиче?! Не я познавам.

Хана влезе неочаквано.
- Хей , ъм какво правиш тук? Не беше ли до тоалетната?
- Аз ... аз случайно влязох тук . Извинявай!- казах леко засрамен. Не трябваше да влизам в стаята и! Какво си мислех?
- Няма проблем! Не се извинявай!
- Готини снимки!
- Благодаря!- тя се усмихна и беше толкова красива. Обожавам тази усмивка! Обожавам Хана!
- А кои са тези момичета? Никога не съм ги виждал.- попитах без да се замислям. Усещах как тя започва да се отпуска и дори мисля, че и е приятно да говори с мен.
- Това са приятелките ми от Чикаго. Ели, Вилияна и Мая.- обясни ми тя. Толкова е сладка когато говори!
Особено когато говори с мен!
- Кога си била в Чикаго?
- Там съм всяко лято при леля Джули.
- Наистина ли? Там ходя с приятелите си през лятото.
- Градът е страхотен. Наистина е много приятен за почивка.
- Напълно съм съгласен. Там ли си това лято?
- Ами мисля, че това лято Ели и Мая ще дойдат до Лондон.
- Жалко!Исках да кажа, че можеше да се видим там.
- Е, ще се видим тук! - каза тя със сладка усмивка. Божее! Това момиче ще ме съсипе!
- А кое е това момиче?- не спирах да питам, защото обожавах начина, по който ми отговаря.
- Това е Тамара. Най- добрата ми приятелка. Живее във.... - тя не довърши изречението, защото аз просто се обърнах и я целунах. Този път не попитах, а просто го направих. Тя не се отдръпна от целувката.
- Красива си!- казах бързо аз.
- Ти ... ти защо направи това!?...
- Не знам .... Защото исках!- извиках бързо.
- Аз .... аз - тя заплака.- Моля те , слез!
- Защо?
- Ейдън скоро ще се усети, че сме двамата!
- Както кажеш!- извиках и тръгнах към вратата. - Хана, пиши ми после!Моля те!
- Просто слизай!- извика тя.

* Гледната точка на Хана*
Защо го направи? Защо го прави винаги? Винаги ме кара да се влюбвам в него все повече и повече и после изчезва! Тъкмо забравям колко го искам и той се появява! Винаги го прави! Точно когато съм събрала парчетата от разбитото си сърце и Джаксън идва и го разбива отново.... защо не мога да спра?! Защо го обичам?