Една невъзможна любов

11 глава

След дългото и мъчително размишляване  реших просто да си сипя една водка и да се отпусна. Там ми изпрати всички снимки  на къщата и линк към готовата обява, който веднага препратих на Ели.
Не е ли Чудесно!? Тамара наистина ще ми липсва, брат ми е прав.... говорим си всеки ден.... няма шанс да се отдалечим.  А и  така ще се сближа  с Ели и ще имам шанс да опозная брат и.
Телефонът ми извибрира .... Беше Ели
Ели: Къщата е страхотна. Сега говорих със собствениците и се разбрахме за цената. Нанасяме  се в сряда!
Това значи ли , че Тамара ще дойде  за подписването на договора!?
Хана: Чудесно! Ще се видим!

*Гледната точка на Джак*
Седях сам на пейка в парка, пушейки  десетата цигара за днес. Правя само глупости...  Не трябваше да я целувам... не трябваше да влизам в стаята и.... Изобщо не трябваше да се влюбвам в нея.
Тя ме побърква... Толкова е красива... и толкова добра.... прекалено добра за мен...

Хана е прекрасна, а аз съм просто един надут футболист...
Тя е  толкова  мила, а аз такъв задник...
Перфектна е, а аз съм пълен с недостатъци...
Аз самият съм недостатък.....
Обичам я, а тя мен не....

Неусетно от очите ми започнаха да капят сълзи... леле .... Това момиче ще ме съсипе...

Пред мен се спря непознато момиче, което много приличаше на приятелката на Хан. Попита ме:
- Може ли да седна?
- Както искаш.- казах пренебрежително.
Тя ми подаде ръка  и се представи.
- Казвам  се Ели!
- Аз съм Джак.
- Имаш ли цигари?- попита нервно тя.
- Да. Искаш ли?
- Ако може.- личеше си, че не е от тук. Как  се е озовала в този забутан  парк? А как е намерила тази пейка? Единствените хора, които знаят за пейката в гората сме аз и Нейт.
- Заповядай!- казах аз, подавайки и цигара и запалка.
- А сега ми кажи защо плачеш!- стрелна бързо тя.
-  Дълга история. Не мисля, че някой трябва да разбира.
- Не  познавам никой тук. Няма на кой да кажа дори и да искам!
- Ами... добре... но след това ти ще ми кажеш защо си толкова притеснена!- казах несигурно аз. Наистина ли ще и разкажа за Хана?
- Влюбен съм в едно момиче.- започнах аз.
- Ама разбира се! А тя знае ли?
- Не! Ние няма как да бъдем заедно.
- И от кога  я харесваш?
- Всичко започна преди 3 години.Привлече вниманието ми още щом я видях.

* Как започна всичко . ..*
Наложи се да се преместим в къщата на леля Ан, защото ме  уволниха и нямах никакви пари... дори и за наема.
Родителите  ми се разведоха още когато бях на 13... майка ми избяга с любовника си, а   сега и баща ми се изнесе заедно със своето ново гадже - Ив. Грижа се сам за брат си и работя  на 2 места.
Леля Ан е сестрата на татко и е единствената, която се интересува от нас.
Тя живее в голяма двуетажна къща, на две преки от тази на семейството и.
Вече познавах брат и. Мрази ме от 5 клас, защото треньорът ме избираше за капитан  на футболният отбор всяка година. Това го побъркване.  Той направи така, че да не мога да играя никога повече... 

Един ден отидох до магазинът и я видях. Беше облечена с  къси панталонки и  зелено потниче. Русата и косата се спускаше по раменете и, а  очите и изпъкваха заради потника. Беше толкова красива!

Не можех да  спра да мисля за нея. Всеки ден излизахме по едно и също време за училище. (Излизах по- рано само, за да я видя.)

Когато тя стана 6 клас родителите и я преместиха в моето училище. Виждах я всеки ден. Тогава разбрах , че е сестра на най- големият ми враг.

Преди две години я целунах. На едно парти. Дори бях на път да и призная,че съм влюбен в нея.

От тогава дори  я е страх да ме погледне в очите...

През последните две години отчаяно се опитвах да я забравя.... Излизах постоянно. С много и различни момичета....  но не бяха нея. Просто не се получаваше.

И това не е всичко.... вчера тотално прецаках  нещата....

Отидох на партито на брат и. Влязох в стаята и.... И дори я целунах, а тя просто  ме изгони...
Вече  не знам  какво да направя...

-  Е ... пробвай да и кажеш за чувствата си! Трябва да се бориш за това, което обичаш! Трябва да преследваш мечтите си, дори те да ти се струват невъзможни!- каза Ели. Не очаквах да се почувствам толкова добре, когато споделя на някой всички тези неща.... за Хана... за Ейдън и дори за Грейс... Е да не прекалявам... Стига и да знае за Хана.
- Знаеш ли, за пръв път от доста време имам  чувството, че някой ме разбира?!
- О, разбирам те! До скоро бях в подобно положение...
- Нима!? Твоят възлюбен има зла сестра, която те мрази и  ти е чупила крака 3 пъти?- извиках аз. Тя просто се засмя. Смехът и ме накара да се усмихна за пръв път от доста време.
- Не точно... Просто ме беше страх да му призная за чувствата си, но в крайна сметка го направих.
- Ии!?
- Ами тръгнахме!
- Лелее - извиках аз изненадано. Наистина ми харесваше да говоря с нея. Имаше уникално чувство за хумор... И тази усмивка...
- След това спа с най- добрата ми приятелка! - каза тя  леко развеселена.
- Е не е като  брат и да те е  контузил... нарочно.... 3 пъти! - извиках аз.
- Е не е!
- Лелее...  аз съм тотално прецакан!
- Брат ми е обвинен в убийство!- каза притеснено тя.- май печеля.
- Какво!? Как е възможно всичко да е толкова шибано прецакано!?
- Аз наистина съм .- каза плахо тя.
- Разкажи ми за това! За брат ти...- казах аз, опитвайки се да я разбера. И  Тоби  прави глупости, но не е убивал човек ...