Една невъзможна любов

17 глава

* Гледната точка на Хана*
Прекарах деня с Хънтър и всичко беше наред. Имам в предвид, че се харесахме и си паснахме.
Мисля, че  от това ще излезе едно страхотно приятелство.
В интерес на истината Хънтър няма нищо общо с  Ели.
Той е мил, много забавен  и изключително красив.
Ели е малко по-различна  и действа доста егоистично на моменти, но въпреки всичко я обичам... е в момента съм и бясна...от всички момчета в този тъп град тя избра точно Джак...

След училище с Хънтър се разходихме  в парка.
На една пейка близо до  гората седяха Ели и Джаксън.
Щом ни видя Ели започна да маха с ръце и да подскача от радост. Боже мой... В какво се забърках

- Здравейте!- казахме  аз и Хънтър в един глас.
- Хей, блонди! Това ли е гаджето ти?- попита Джак... личеше си че е нервен.
- Ами не. Просто приятел.- казах аз спокойно. Доколкото мога да съм спокойна.
- Не сме гаджета, но нищо не пречи да станем!- каза Хънтър наперено и ме  прегърна. Виждат раздразнението в очите на Джаксън.  Едвам стоеше на мястото си. Усещах и колко спокоен е  Хънтър.
-  Джак това е брат ми! Запознайте се!- промълви Ели плахо. Изглеждаше учудена  от целия този неловък разговор.
- Аз съм Хънтър!- той подаде дясната си ръка, а  лявата постави на рамото ми.
- Джак!... Джак Даниел!  Така го запомни!- извика самоуверено Джак и стисна ръката му.
- Трудно ще ми е! Пия само водка!- каза Хънтър игриво.
- Значи изобщо не разбираш от алкохол.- каза Джак спокойно и се засмя леко.

Казахме им  довиждане  и тръгнахме  към кафето в началото на парка.
- Какъв му е проблема?- извика Хънтър.
- Не знам.  Той е странен.- казах тихо аз.
- Не... Той ревнува!
- Моля?
- Според мен той има нещо към теб и те ревнува!- извика Хънтър.
- Глупости! Това е невъзможно! Той излиза със сестра ти!- казах аз.
- Е и? Не му е чиста работата... Има нещо... Той има чувства към теб!
- Знаеш ли? Нека сменим темата!- извиках  притеснено. Хънтър не знае какво говори.
- Както кажеш, блонди! - подметна  той. Блонди? Така ми вика само Джак! И искам така да си остане!

След кафето Хънтър ме изпрати до вкъщи. Беше наистина приятен ден. И почти не се бях замисляла за Джаксън. Боже! Това аз ли съм? Не мога да повярвам... наистина...

Щом се прибрах  Ейдън го нямаше.
Отидох до кухнята, за да си сипя нещо за пиене. Потърсих водка в шкафа, но нямаше. Имаше някакво старо уиски, което Майк беше донесъл - " Джак Даниелс"... Ама разбира се.

Сипах  си малко в една чаша и се качих нагоре.
Първо минах през стаята на брат ми, за да го видя, но той не беше и там.

На леглото му имаше някаква книга. На корицата бяха нарисувани две рози- една разцъфнала и една увяхнала. Корицата беше запалена, а най-отгоре беше и заглавието -
"Завинаги"
Щом отворих книгата видях текст написан на ръка :

Когато те видях, разбрах, че не си като другите. Ти си различна!
Не си като останалите боклуци в този град.
Не си като момичетата, които се гримират  и ходят по дискотеки.
Ти си красива и без грим!
Видях нещо в теб.
Нещо различно!
Сега, обаче разбрах, че си почти  като тях.
Още си различна, но не колкото преди!
Промени се, когато замина!
Започна да се обличаш по- официално, а всъщност каквото и да облечеш ти седи хубаво !
Влюбих се, но ти се промени.
Различна си от преди.
Мислех, че...

Не беше довършено.... Не мога да повярвам. Ейдън да пише?
Всичко това... това е за Тамара.
Знам, че я обича. Обича я от момента, в който я видя...

Ейдън влезе и прекъсна мислите ми.
- Дребен! Какво правиш тук?- извика той.
- Аз, аз  ... търсех те.
- Защо? Има ли нещо?
- Не! Просто исках да те видя!
-  Ами ето ме! Ти... прочете ...
- Моля?
- Хана, прочете ли това?- каза той , сочейки книгата.
- Аз ... аз ... няма да и кажа.
- Боже!
- Наистина я обичаш?
- Мамка  му! Да... обичам я! Не съм обичал така никоя друга!
- Това е страхотно!- казах, усмихвайки се.
- Страхотно?
-  Даа!
- Тя не ме иска... кое му е страхотното?!- каза той и взе чашата от ръцете ми. Той я надигна и бързо изпи  съдържанието.
- А ти някога попита ли я!?