Една невъзможна любов

23 глава

- Добро утро, мамо!- каза Ейдън с дрезгав глас. Осещах  болката в него. Сякаш цялото  това нещо  ни  погубва. Сякаш се разкъсваше вътрешно. Разбирам Ейдън, но не може да продължава с агресията. Да се бие не е вариант.
- А къде е баща ви?
- Той... той- заекна Ейдън.
- Мамо ние... Трябва да ти кажем нещо!
- Разбира се. Ще ви направя закуска и  ще ми кажете докато закусвате! Ще ми кажете каквото си поискате!
Аз и Ейдън се качихме нагоре.
- Виж... мисля, че е по- добре да и кажеш ти.- каза Ейдън.- какво говоря. Не мога да те моля за това след всичко, което направих.
- Всичко е наред! Ще и кажа аз.- казах тихо и го прегърнах. Не съм простила всичко, което направи.  Ще ми трябва време, но той е мой брат . Не мога да го оставя сам в този момент. Имаме нужда да се подкрепяме  и да сме заедно точно сега.

Взех си душ и отидох до стаята си да се облека. На леглото намерих  бележка , която гласеше:

Мисля, че прекалено добре започнахте да играете брат и сестра. Внимавайте какво и на кого казвате, защото  може да изровите големи тайни! А тайните се пазят най- добре в гроба!

Д.

Какво по дяволите е това?
Кой иска да   мълчим пред мама. Възможно ли е да е баща ми?
Не е добра идея да показвам това на Ейдън сега!  Променяме уговорката! Просто ще мълчим за   всичко! Така е най- безопасно за Ейдън и мен!

Облякох една  червена рокля, обух кецове и тръгнах надолу.
По пътя срещнах Ейдън. 
- Хан, не казвай нищо! Промяна в плана! Не е безопасно!
- Добре, мълча си.
Закуската мина спокойно, а аз не обелих и дума.
Ейдън си говореше с мама за шампионата по футбол. Разказа и за някакви предстоящи състезания . Състезания!?
Ейдън няма да е в града, което означава , че мога да поканя Джак у нас.Ако и нашите ги няма....

Скоро погледнах телефона си. 7 пропуснати  от Джак.
  Не мога да му звънна  точно в момента.

Хана: Хей, Джак! Не мога да говоря сега?
Джак❤: Избягваш  ме от вчера.... всичко наред ли е ?
Хана: Просто станаха  някои неща...

* Гледната точка на Джак*
Звънях на Хана 7 пъти снощи. Тя не вдига. Изключително много се притесних да не се е случило нещо. Не можех да заспя дълго. Легнах към 4...

- Деймън спри!- викаше едно русо  момиче.
От гърдите ми отново течеше кръв, но този път не  лежат на земята. Бях изправен. Държах нож в ръката си. Тръгнах към  момчето със  гарваново черна коса.....
Господи...
И тогава се събудих....

Не го е убил Хънтър .... Не ..... Аз ли съм бил.... по дяволите...
Щом се събудих веднага звъннах на Хана  отново. Много исках да чуя прекрасния и глас. Да почувствам успокоението, което ми носи той.
Тя ми написа съобщение, което наистина ме поуспокои. Каза, че нещо е станало, но поне е добре...

Изведнъж телефонът ми извибрира. Зарадвах се,  защото помислих, че е от Хана.
Беше непознат номер.

За  Хана ще е много интересно, какво  си правил на рожденият и ден миналата година, не мислиш ли? Какво ли ще каже, ако разбере, че си по- голямо чудовище от брат и?

Д.

Ох... Не мога да повярвам.... пак ли?
Несъмнено  трябва да разбера кой е този идиот и какво си мисли?
А най- важното е какво знае, защото самият аз не знам какво е станало...