Една невъзможна любов

6 глава

Всички танцуваха, а Ейдън и Майк пиеха шотове. Ема и Лиам не бяха там. Джак беше седнал на един стол в кухнята съвсем сам.
Отидох до кухнята, за да си сипя още една водка. Не очаквах да каже нещо...
- Хей, блонди!- каза той отчаяно.
- Хей! Ъм, какво правиш тук?
- И аз това се чудя. Яко си подритвам здравната книжка..- засмя се. Толкова е красив, когато се усмихва. Обожавам тази усмивка. Обожавам Джак.
- Имах в предвид защо си сам тук?- засмяхме се в един глас.
- Ами нямам настроение за купон.-каза той унило.
- Искаш ли едно?- попитах го, поклащайки чашата си.
- Не пия водка.
- Никога?!
- Предпочитам уиски.
- Сигурно е заради името.- изръсих и отпих голяма глътка от чашата си.
- Забавна си, блонди!- каза той игриво.- и се целуваш добре. До колкото помня...
Засмях се.
- Ти изобщо помниш онази глупава игра?!
- Искаш ли да ми я припомниш?- полудявам ли или Джаксън ме сваля. Май пих твърде много.
Извадих телефона си и без да се усетя писах на Тамара.

Аз съм с Джак... В кухнята...
Тамара: Само двамата?!
Хана: Да и той ми каза, че иска да му припомня играта на бутилка....
Тамара: Леле леле.... Оставям ви да си припомняте. Пиши ми после!❤

Джак стана и се приближи до мен. Взе телефона от ръцете ми и го остави на масата. Постави едната си ръка на шкафа зад мен и скъси разстоянието помежду ни.
- Ще ми припомниш ли, блонди?- прошепна в ухото ми.
- Не мисля, че е добра идея.
Той се отдръпна от мен. И се подпря на масата.
- Ти ... и този Мейсън...Ъм ... заедно ли сте?
- Мейсън?
- Този... приятелят на Ейдън.
- Ааа, Майк!?
- Същият...
- Да сме заедно?
- Спите ли заедно!?- извика той.
- Аз и Майк?! Как ти хрумна?- явно не само Тамара е забелязала, че той ме харесва.
- Не знам. Все тича след теб.
- Той е приятел на Ейдън. А аз не спя с приятелите на брат си.- казах гордо аз.
- А с враговете му? - каза той и усетих как гласът му трепери.
- Защо изобщо те интересува?
- Не може ли да питам , блонди?- Не спира да ме омайва.
Ако продължава така ще ме накара да му се метна на врата или да го заведа в стаята си.
- Ами може... предполагам...- казах аз , когато Грейс влезе. Това беше първият и вероятно единствен път, в който се радвах да я видя. Тя ме спаси от този странен и притеснителен разговор.
- Здравейте, гълъбчета! О колко сте сладки! Отивате си дори повече от водка и портокалов сок!
- Някога млъкваш ли ?! - каза Джак ядосано.
- Знаеш кога...- измърка тя.
- Супер. Хайде ,Джак накарай я да млъкне!- извиках аз развеселено преди да допия водката си. Оставих чашата в мивката и се запътих към дневната .
Ем и Лиам се бяха върнали. Лиам бе седнал на дивана, а Ем бе в скута му. Явно изпуснах много докато бях с Майк в стаята си, но засега няма да питам... ще оставя това за утре...

Джак се държа доста странно, но все пак той си е играч. Сваля всяка, която му падне. Мисля, че се държах на положение и го оставих разочарован. Все пак той си няма никаква идея, че отдавна ме е свалил...

Отидох при Ейдън.
- Охоо, как е сестра ми?
- Добре, а брат ми е наистина пиян.
- Щом казваш. Мислех, че мама е в Ню Йорк, но явно съм сгрешил.
- Забавен както винаги!
- Досадна както винаги!
Той ми подаде един шот и ме прегърна.
- Май някой ще яде бойй!
- Моляя?!
- Не си мисли, че не забелязах.
Джаксън Даниелс е в кухнята ми и до преди малко ти се слагаше...
- Той... не ми се е слагал....
- А не бе... Той е готов на всичко, за да ме вбеси...
- Какво толкова ти е направил?
- Родил се е. Това е направил!
- О, я престани!
- Добре, шефе! Това обаче е само, защото съм в настроение. Ще го смачкам, ако се повтори!- благодарна съм, че Ейдън не го нападна, защото щеше да стане страшно.
Увих ръце около кръста му и той ме прегърна силно.
Понякога е ужасен, но все пак го обичам!