Една невъзможна любов

16 глава

  - Каква е програма ти ?- попитах и се насилих  да   изляза от мислите си.
- 4 часа Английски и 2 Химия. Като твоята.- каза той и ми посочи листа с програмата ми.
- Значи сме заедно цял ден.- казах аз с усмивка.
- Точно така.- насили се да  каже той.

Денят вървеше добре. Всъщност Хънтър е доста забавен. Не съм се смяла  така от ... откакто Там се премести.
Има толкова красива усмивка... И тези очи... мога да се изгубя в тях просто...

*Гледната точка на Джак*
Когато станах сутринта се чувствах смазан. След обилно количество кафе и няколко цигари. Успях да преживея до обяд. След обядът.
Имах английски. 
Спокойно влязох в стаята. Ели беше там и наистина се радвах да я видя... Тя спомена, че ще е в моето училище, но не знаех, че сме с еднаква програма ...
Седнах до нея и отворих учебникът си.
В него имаше  голям плик. Вътре имаше листче с огромен надпис, който гласеше:

" Знам какво направи онази нощ!"
Д.

Това ме притесни. Дори аз не знам какво съм направил . А още по-интересното е, че не знам какво прави този шибан лист в учебника ми.
Нещо не е наред ....
Кой по дяволите е Д?

*Гледната точка на Ели*
Денят вървеше нормално  докато не дойде време за английски. Джак дойде и седна до мен.

Изведнъж телефонът ми  извибрира. Получих някакво странно съобщение от скрит номер.

" Колкото и да криеш от Хана, рано или късно тя ще разбере! Внимавай на кого се доверяваш!
Д.

Какво е това? Някой знае нещо за мен , което  Хан  не трябва?
Ама разбира се ... брат ми е заподозрян в убийство. За това знае само Джак...

Който и да е Д. иска нещо от мен... вероятно има нужда от пари или нещо такова...
Но не може да каже на  Хана...
Ще направя всичко възможно и ще крия  това докрай.

*Гледната точка на Тамара*
Отидох  да видя Хана, но тя спеше  затова  прекарах сутринта си с Ейдън. Беше страхотно, но когато той тръгна за училище останах сама. Реших, че е добра идея да се прибера у нас. Въпреки, че тази къща вече е на Ели и брат и.

Щом стигнах пред врата на нея имаше залепено с тиксо малко листче.

" Знае ли Хана къде си била на рожденият и ден? А какво ще стане,ако разбере!?

Д.

На рожденият и ден... отидох до Чикаго, за да се видя с Ейдън. Тя не знае затова. Брат и искаше да го запазим в тайна затова просто отидохме до къщата на леля им докато Хана беше при Ели.
След това се разходихме до езерото.
Най- изненадващото от онази вечер е, че Джаксън беше там заедно със своите странни приятели. Биеха се с някакви други момчета.
Исках да се намеся, но Ейдън не ми позволи. Когато едното момче наръга Джаксън с нож Ейдън просто ме вкара в колата и тръгнахме към къщата им.

Все още не можех да си избия  от главата как  е възможно да съм го направила. Видях човек в беда и не помогнах.
Ейдън не би му помогнал за нищо на света. Мразят  се ужасно много...
Ако  Хана разбере, че  сме оставили Джаксън там... че не сме му помогнали .... Тя ще откачи.  Никога не би ни го простила...
Може би трябва да говоря с Ейдън за това....  дали е добра идея изобщо да му казвам за чувствата на Хана?

*Гледната точка на Ейдън*
Толкова се радвам, че Там се върна. Много я обичам и искам да бъдем заедно, но не знам какво да направя.

Денят беше тежък и наистина изморителен.
Между края на часовете и тренировката имах 2 часа.
Реших да се видя с Майк.
Срещнахме се в кафето.
Взех си нормално кафе. Всичко беше наред докато не отворих късметчето. На него пишеше.

Ти си чудовище.
Щом го обърнах на обратно видях надпис с подчертани букви.

" Знае ли сестра ти какво си причинил на Джаксън?
А какво би помислила любимата ти  Тамара   за това?
Д.
Никой не знае как предупредих този кучи син да стои далеч от това, което е мое.  Трябва да е благодарен, че бях толкова мил. Иначе да съм го убил.

Ако Там разбере какво съм направил ще се ядоса... предполагам.
А дори  не искам да мисля за реакцията на Хан..
Дори не знам защо, но тя защитава този отвратителен тип...
Дори е възможно да ме изключат от отбора...
Ще е истински кошмар, ако се разбере.  Този Д.  трябва да си държи устата затворена или ще стане страшно.